Страхът на мъжете от брака е класически проблем. В днешни все повече двойки предпочитат да живеят на семейни начала, без да си кажат официално заветното „да". За тях вричането пред закона е "просто една хартия" и няма значение при наличието на деца.
Мнозина смятат, че подписът в гражданското няма да промени отношенията им. Но много често, причината е чисто психологическа. Дълбоко в себе си мъжете изпитват панически страх от брака и от всички отговорности, които той води със себе си. Защо?
Много мъже се чувстват застрашени от модерната, успяваща и силна жена. И тъй като знаят, че работата и паричните доходи са визитна картичка за мъжествеността им, представителите на силния пол нямат желание да бъдат обвързани до края на живота си с половинка, която изкарва повече пари от тях и която може да продължи да го прави, независимо от присъствието им.
Дали е въпрос на гордост, или отговорът трябва да се търси още в пещерната епоха, когато мъжът е отговарял за прехраната, а жената за дома - не е ясно.
Думата „брак" звучи плашещо за много мъже. Страхуват се, че подписът означава да загубят приятелите си, да сложат край на излизанията, да забравят за разхвърляните дрехи и да се лишат от свободата да правят онова, което искат. Така, както искат.
Някои мъже едва успяват да се грижат за себе си, независимо от факта, че изкарват достатъчно средства, за да покриват сметките си. Те знаят, че съпругата им ще разчита на тях за толкова много разходи, че няма да успеят да се справят. На мъжете им стига да помнят обичайните си ежедневни дейности, а не да правят сложни сметки и графици за разделно харчене на семейния бюджет.
Много представители на силния пол, особено в 20-те години на живота им, не са достатъчно емоционално и психически узрели, за да имат сериозна връзка, да не говорим за брак. Въпреки това, много от тях всъщност притежават емоционалния и психологически капацитет, нужен им да осъзнаят тази незрялост и откровено да си я признаят.
Има толкова много връзки, включително бракове, в които жената поема доминиращата роля и започва да прави опити да промени мъжа до себе си. Но тази промяна е просто невъзможна и рядко отношенията се развиват гладко и щастливо. Мъжете, които стават свидетели на такава „промяна" у своите приятели или чуват коментари за „властната и манипулативна природа на жените", не искат да бъдат част от подобен процес. И са склонни по-скоро да се откажат от връзката, отколкото да осъзнаят, че промяната понякога означава надграждане на собствената личност. Техният аргумент? „Какъв е смисълът да бъдеш човек, след като си принуден да се превърнеш в някой друг?"
Мъжете искат да бъдат добри във всичко и да постигат успех във всяко свое начинание. Това включва и интимните взаимоотношения. Ако един мъж не е сигурен, че може да направи една жена щастлива и да допринася за развитието на връзката им, тогава той няма да се осмели да направи следващата крачка – предложение за брак. Защото никой мъж не иска да има характеристиката „провалил се" в житейската си биография.
Вярваш или не, има безброй мъже, които са се опарили от несполучлива връзка или брак. Някои от тях се превръщат в отшелници за много дълго време, губят вяра в жените и поставят всички представителки на нежния пол под общ знаменател. А когато най-сетне излязат от черупката си, правят крачките много бавно и предпазливо, като бракът изобщо не влиза в плановете им.
Има и такива, които се плашат, че бракът ще бъде тотално предаване на собственото им Аз в ръцете на тяхната половинка. Те са наясно колко добре ги е опознала тя и този факт вече ги кара да се чувстват слаби пред нея. Затова предпочитат да си задържат вратата открехната и да защитят достойнството си от допълнителни „клопки", които могат да оставят дълбоки емоционални, а и материални рани.
СНИМКИ: Image by freepic.diller on Freepik
Снимка на olcay ertem от Pixabay
Снимка на Lubov Lisitsa от Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар