Като родители всички ние желаем децата ни да бъдат успешни, да имат цели и да ги постигат. Но често несъзнателно ги насочваме към провал.
Прекомерната загриженост, свръхзащита и прекалена привързаност могат да отнемат от тяхната мотивация и да попречат на развитието на лидерски умения. Това поведение ги прави нерешителни и неспособни да излязат от своята зона на комфорт. Ето как се случва.
1. Не позволяваме на детето да поема рискове и се опитваме да го предпазим от всяка опасност
Светът е пълен с рискове и няма как да ги елиминираме напълно. А и не е нужно. Как ще научи детето своите житейски уроци, ако никога не се сблъска с предизвикателства или провали? Отглеждането в "клетка" е също толкова вредно, колкото и липсата на внимание. Страхът, че детето може да се нарани, не е причина да не му купувате колело. Конфликтите с връстници не изискват незабавна намеса. Оставете детето да се справя само и покажете, че сте до него, без да му отнемате свободата – това ще го направи разумна и отговорна личност.
2. Вършим всичко вместо детето
Фрази като „Ти си малък, дай на мен", „Мама ще се погрижи", или „По-добре аз да те храня, за да не се нацапаш" са често срещани. В предучилищна възраст децата искат да пробват различни неща – да чистят, да използват прахосмукачката, да се хранят сами. Фразата „Аз сам!" е ключова. Не потискайте детския стремеж да изследва света, само защото се страхувате от петна или неуспехи. С времето малчуганът ще свикне да правите всичко вместо него, което ще го лиши от самостоятелност и лидерски умения.
3. Не казваме „не”, за да не се почувстват децата ни зле
Много родители избягват да казват „не", страхувайки се, че това ще ги направи лоши родители или ще разстрои децата им. Но поставянето на граници им помага да се адаптират към света, да спазват правила и да носят отговорност. Задоволяването на всяка прищявка води до липса на мотивация и криворазбрана представа за любов.
4. Преувеличаваме постиженията на детето и го обсипваме със суперлативи
Много деца израстват с изкривена представа за себе си, защото родителите им са твърде щедри на похвали. Винаги можете да покажете, че цените определени качества, без да създавате нездравословно самочувствие. Вместо „ти си най-умният в училище", кажете „гордея се с теб, че си се справил добре на контролното по математика". Така избягвате да създавате усещането, че детето е постигнало максимума на своите способности, което може да демотивира.
5. Налагаме своите нереализирани амбиции и отнемаме правото на избор
„Ще станеш адвокат, защото има перспектива", „Ще се запишеш на балет, защото аз така казвам", „Не си губи времето с музика, това не е перспективно". Родителите често прехвърлят своите нереализирани амбиции върху децата си, не позволявайки им да следват собствените си желания. Това ги кара да спрат да имат свои собствени цели и да се борят за тях, което влияе негативно на мотивацията и лидерските умения в бъдеще.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Mateus Andre on Freepik
Коментари (0)
Вашият коментар