Франсоаз Долто (6 ноември 1908 г. - 25 август 1988 г.) е френска психиатърка, специализирала изключително в детската психиатрия и психология. Тя е основоположник на детската психоанализа и въвежда свои оригинални теории и наблюдения.
Нейната работа е ключова за ранната диагностика и терапия на детските неврози и други отклонения в нормалното развитие на психиката. По време на житейския си път и своята практика тя оставя някои ценни насоки към всички родители. Вижте ги в следващите редове.
Нужна ли е строгост в родителството? Да, нужно е да бъдем строги, ако под това разбираме защитаването на детето от опасности, както физически, така и психически. Тази строгост обаче трябва да се съчетава със съчувствие и уважение към детето, което един ден ще стане възрастен човек. Родителите трябва да поемат отговорността да забраняват действия, които могат да навредят. Без тази строгост детето може да се обърка, да се самоцензурира или да губи енергия в опити да се справи самостоятелно с проблеми, които майките и татковците могат да решат с една дума: „Не, това не е позволено".
Когато малчуганът чуе ясно “не” от родителите си, тох може да се ядоса, но поне запазва енергията си, вместо да я изразходва в опити да разбере границите самостоятелно. Без ясни граници, детето може да изпита смесени чувства и да се усеща раздвоено. Свободата, която е единствено позволяваща, всъщност е потискаща.
Показването на обич към детето е естествено, но трябва да бъде съпроводено с думи. Не го милваме като куче, а му говорим, пеем му и му обясняваме неговата роля и връзката му с нас.
Подражанието е антипод на очовечаването. Имитацията е маймуноподобна и не трябва да се използва във възпитанието. Родителите често сравняват децата си с други, което е погрешно и води до неразбирателство. За да накараме детето да разбере реалността, трябва да го въведем в езика не чрез забрани и наказания, а чрез разяснения и личен пример, като се държим с него почтително и като с равноправен субект.
Истинското образование не е в предъвкването на знанието на учителя. Взаимозависимостта между хората е естествена, но ако се изразява в изнудване и заплахи, тя разрушава доверието на детето към родителите и към самото себе си. Възпитанието е да го учиш на самостоятелност.
Не трябва да заклеймяваме момче, което се занимава с домакински задачи, или момиче, което се занимава с майсторене. Такива дейности са израз на съревнование с родителите и помагат на малчугана да изгради познание за своите възможности.
Ключът в отношенията между родители и деца е признаването на истинските потребности на детето, една от които е свободата. Семейството трябва да осигури на отрочето си сигурност и самостоятелност възможно най-рано. То трябва да бъде оставено да изследва света чрез собствен опит и взаимоотношения с връстниците си.
Доверието между родители и деца трябва да бъде взаимно и пълно. Всяко дете има доверие на своите родители, но обратното е рядкост. Родителите трябва да знаят, че винаги ще правят грешки в очите на наследниците си, но въпреки това трябва да продължават да дават най-доброто от себе си.
Детето трябва да бъде оставено свободно да движи тялото си, да се търкаля, лази и изправя с опора. Ще се удари, но отношението на майката придава смисъл на тези опити. Вместо да казваме „Това е лошо", можем да кажем „Малко непохватно, но не е забранено" и да помогнем на детето да се справи по-добре следващия път. Позволявайки му да експериментира, то става по-предпазливо и уверено.
Коментари (0)
Вашият коментар