Повече от 80% от майките смятат първата година с бебето за най-щастлива, но и за най-трудна. Не е изненадващо защо.
Майките на новородени често са лишени от сън. Бебето не само не желае да спи само, но и заспиването му е трудно. Процесът може да отнеме часове, което прави майката раздразнена и изтощена.
След като го сложи в креватчето, бебето веднага се буди и започва да плаче. Майката е изтощена от непрекъснатите грижи за детето и не може да си позволи дори минута почивка, тъй като трябва постоянно да го наблюдава. Думите на съпруга, че тя не би трябвало да е толкова уморена, защото е вкъщи по цял ден, се възприемат като упрек.
Майките на новородени нямат време за себе си – не успяват да вземат душ или да се нахранят спокойно. За гледане на филм или четене на книга не може и дума да става. Те чакат с нетърпение вечерта, когато могат да легнат. Бебето изисква постоянно внимание – трябва да бъде носено или забавлявано, за да не плаче. Майките често не разбират причината за капризите и плачовете на бебето, което ги прави още по-тревожни. Дори когато всичко изглежда наред, бебето продължава да плаче, без ясна причина.
Вие и вашето дете сте свързани с невидима нишка. То усеща всичко, което се случва с вас. Вашият страх, несигурност и раздразнение влияят на бебето. То заспива трудно и не желае да спи отделно от вас, буквално ви следва навсякъде. Постоянно иска да бъде на ръце и започва да плаче, когато го оставите в креватчето. Трудно е да разберете причината за честите му хленчения и плачове, дори когато изглежда сито и доволно. Бебето започва да определя какво трябва да правите, като ви връзва ръцете и не позволява да се занимавате с други неща.
Задачата на всяка майка през първата година е да осигури хармонично развитие на детето и да го подготви за отделяне от нея. Това може да се постигне лесно, ако се следва методът на спокойното развитие, който става спасение за майката. Тя започва да изпитва истинска радост от общуването с детето си и спира да се тревожи за всичко. В семейството се възстановява идилията, когато има време за почивка и общуване със съпруга. Здравият сън на детето е бонус, който позволява на майката да свършва всичките си задължения, докато мъничето спи.
Децата са изключително чувствителни към емоционалното състояние на своите родители, независимо от възрастта си. Те лесно усвояват техните тревоги и страхове, което може да се отрази негативно върху тяхното емоционално развитие. Когато майките и татковците непрекъснато се тревожат за безопасността, успеха или здравето на своите деца, те предават тези тревоги на тях. Това води до формирането на несигурност и страхове, които могат да се проявят в различни аспекти на живота.
Родителската тревога се предава на децата чрез различни механизми. Един от тях е чрез модел на поведение. Малчуганите наблюдават как родителите реагират на стресови ситуации и често копират това. Ако майката се паникьосва или реагира с прекомерна тревога, детето вероятно ще приеме тези реакции като нормални и ще ги възпроизведе в собствения си живот.
Друг механизъм е вербалната комуникация. Майките и бащите често предават своите тревоги на децата чрез разговори, предупреждения и съвети. Честото използване на фрази като „Внимавай", „Не прави това, защото може да се нараниш" или „Не вярвай на непознати" може да създаде у децата усещане за опасност и несигурност в света около тях.
Тревожността на родителите може да доведе до редица негативни последици. Вероятно е подрастващите да развият тревожни разстройства, които да се проявят в различни форми като социална тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство или панически атаки, а те да ги затруднят в социалното взаимодействие, ученето и общото им функциониране в ежедневието.
Освен това, децата на тревожни родители често имат по-ниско самочувствие и по-слаба самоувереност. Те се страхуват да поемат рискове или да изпробват нови неща, което ограничава личния им и професионален растеж в бъдеще.
Важно е родителите да осъзнаят своите страхове и да се стремят да ги управляват, за да не ги предават на децата си. Техники като медитация, йога и дълбоко дишане могат да помогнат за намаляване на стреса и тревожността. Консултацията с психолог или терапевт също може да бъде полезна за справяне с хроничната тревога.
Тревожните родители често, без да осъзнават, възпитават тревожни деца. Разбирането на този процес и предприемането на стъпки за управление на собствените емоции понага на децата да израснат като уверени и емоционално стабилни личности. В крайна сметка, спокойствието и увереността на родителите са ключови за създаването на здрава и позитивна семейна среда, която подкрепя растежа и развитието на следващите поколения.
СНИМКИ: Image by wirestock on Freepik
Image by Artur Skoniecki from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар