Либералното възпитание създава неблагодарни деца

В миналото обществото ни беше съставено предимно от зрели и отговорни хора, които споделяха общи ценности относно възпитанието на децата.

Ако дете се държеше неприлично, някой веднага му казваше: "Достатъчно". Тази координирана реакция вече е изчезнала.

Чудите се защо либералното възпитание често не успява? Защото родителите вече не се държат като отговорни възрастни. Те мислят, че трябва да бъдат най-добрите приятели на децата си и се опитват да бъдат наравно с тях, като не поставят граници и избягват конфликти. Вместо да взимат решения, те се опитват да бъдат "готини" и бунтовници като децата си. Днешното общество е като група тийнейджъри.

Европейските родители също избягват проблемите с децата. Те казват: "Всичко е наред при нас!" и игнорират проблемите, но съвестта им ги гложди, защото осъзнават, че правят грешки. Вечер, уморени от работа, готвят каквото децата искат, за да избегнат спорове. Позволяват им да гледат телевизия повече от допустимото, за да си осигурят спокойствие. На почивка отиват там, където децата желаят, въпреки че иначе не биха отишли. Родителският живот не трябва да се върти само около децата, тъй като няма научни доказателства, че това води до по-успешни и отговорни възрастни. Много млади хора са разочаровани от живота, защото очакванията им са твърде високи, което води до безпокойство и самоунищожителни прояви.

Възрастните имат повече опит и знания, затова те трябва да определят правилата. Децата трябва да се научат да слушат и да се справят с трудностите. Много книги са написани за възпитанието, но родителите често интерпретират прочетеното според своите разбирания. Това води до погрешни модели, включително относно похвалите.
Родителите трябва внимателно да избират думите си, за да не лишат детето от увереност, но и да не го лъжат за таланти, които може да липсват. Проблемът идва от многото морализатори и възпитателни експерти, които се опитват да наложат правила, които изпращат децата в света на илюзиите.

Нереалистично е да се смята, че граници на децата могат да се налагат без наказания. Те нямат психическа зрялост и няма как да осъзнаят значението на много свои действия и постъпки. Това обаче не е проблем, проблем е, че ако не се наложат граници това психично функциониране се запазва и в зряла възраст. По този начин се създава една нереалистична представа за света и околноте, свързана с невъзможността да се отчитат чувствата, емоциите и потребностите на другите, както и непълно разбиране на собствените чувства, мисли и емоции.

Либералните родители непрекъснато правят компромиси с неща, които са важни за тях. Например, може да оставят детето да се държи зле с тях. Или може да го разглезят, позволявайки му да виси пред телевизора (компютъра) повече време вместо да се концентрира върху домашните си, въпреки че знаят, че това саботира училищните постижения на детето.

Тези компромиси правят възпитанието по-неудовлетворително, защото родителят жертва очаквания, които са важни за него и които могат да бъдат полезни за детето му. И един ден това очаквано се оказва бомба със закъснител. Майката и бащата поглеждат отрочето си и се питат защо то не оценява техните усилия, кога се е породила тази неблагодарност. Истината е, че чрез твърде либералното възпитание ние сами я посяваме и отглеждаме в децата си. И не можем да виним никого другиго за това, освен да се обърнем към самите себе си.

СНИМКА: Image by freepik

Image by Myriams-Fotos from Pixabay

Image by RENE RAUSCHENBERGER from Pixabay