Детството е етап от живота ни, когато сме най-уязвими. Тогава ролята на родителите е изключително важна, а примерите и моделите, които получаваме от тях, оказват съществено влияние върху нашите взаимоотношения като възрастни.
Независимо от това колко трудно е да го признаем, родителите ни носят отговорност за голяма част от травмите, които носим. Често не осъзнаваме как тяхното поведение и примерите, взети от семейния ни живот, оставят трайни следи върху нашата емоционалност и способността ни да се свързваме с другите.
Травмите от детството могат да окажат дълбоко въздействие върху нашите взаимоотношения като възрастни. Има множество примери за негативно отношение, които оказват реално въздействие върху най-важните години от живота ни, когато се формираме като личности. Ето някои от най-честите родителски грешки, които водят до последствия в зряла възраст.
1. Пренебрежение
Когато родителите пренебрегват децата си, те често се опитват да привлекат внимание по различни начини. Когато пораснат, има риск да станат затворени и да развият токсично поведение, включително постоянна нужда от валидиране и любов от партньора си.
2. Властни родители
Прекомерната власт на родителите не позволява на децата да открият собствения си потенциал. Децата на властни родители често се затварят в себе си или се бунтуват срещу правилата и авторитетите. Като възрастни могат да бъдат или прекалено затворени, или да избягват близки взаимоотношения, за да не усетят властта, упражнявана върху тях.
3. Игнориране или омаловажаване
Това показва на децата, че техните нужди не са важни. Когато потребностите им се омаловажават, се учат да потискат тези нужди и не могат да ги изразяват като възрастни.
4. Насилствен метод на възпитание
Насилието води до насилие. Децата, които преживяват това вкъщи, са по-склонни да станат агресори като възрастни. Родителите, които използват насилствени методи за възпитание, насърчават това като начин за решаване на проблеми.
5. Ролята на жертва
Когато малчуганите виждат единия родител в ролята на жертва, те възприемат манипулативни техники за получаване на това, което искат. Това поведение може да се пренесе и в зряла възраст.
6. Пасивна агресия
Ако родителите използват пасивна агресия помежду си, децата възприемат този начин на комуникация като нормален. Те започват да използват пасивната агресия в своите взаимоотношения, без да осъзнават колко токсично е това поведение.
7. Емоционални изблици
Родители, които често не контролират емоциите си по време на спор, учат децата си, че това е правилният начин за разрешаване на конфликти. Емоционалната интелигентност на детето се развива чрез примера на родителите, които трябва да избягват негативни и невъздържани прояви пред децата си.
8. Обвиняване на другия родител
Когато единият родител обвинява другия пред детето, това му показва, че ”соченето с пръст” и чувството за вина са нормални. Това поведение може да настрои детето срещу единия от родителите и да го накара да се почувства длъжно да заеме страна.
9. Липса на здравословни граници
Родителите, които не поставят или не спазват здравословни граници, показват на децата, че не са важни. Като възрастни, тези малчугани не виждат смисъл в поставянето на граници и не разбират тяхната значимост.
10. Изискващи родители
Изискващите родители очакват децата им винаги да са най-добрите и обикновено налагат свои амбиции върху тях. Това води до изграждането на хора, които стават изискващи възрастни, подобно на своите майки и бащи.
СНИМКА: Image by artursafronovvvv on Freepik
Image by Frauke Riether from Pixabay
Image by Ilham Nor from Pixabay
Image by Shannon Lawford from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар