Учени смятат, че много от най-силните страхове имат еволюционни основи. Например, праисторическите деца е трябвало да се справят с големи хищници, дълбоки води и змии, което било изключително плашещо.
Други страхове могат да се развият чрез личен или чужд опит. Например, дете може да започне да се плаши от асансьори, след като види хора, заклещени в такъв. Фобиите могат да имат и наследствени корени. При такива случаи малчуганите често имат роднини с ирационални страхове, което подсказва генетична връзка. Освен това, те копират поведението на родителите си, когато се страхуват.
В редовете по-долу се съдържат най-често срещаните страхове при децата според възрастта. Списъкът, разбира се, не е изчерпателен и някои мъници може да имат различни страхове.
В бебешка възраст (0-10 месеца) децата се страхуват от нови стимули, от непознати лица. Първоначално започват да разпознават тези, които се грижат за тях и всички останали в очите им са непознати. Често плачат и искат да се гушнат в родителя, когато видят нов човек.
Много от малките деца между 10 месеца и 2 годишна възраст започват да се страхуват от раздяла с родителите си. Не искат да бъдат оставяни на ясла или да заспиват сами. Може да заплачат, да се опитат да се прилепят и да стоят близо до мама или татко.
Децата в предучилищна възраст (3-6 години) могат да си представят и измислят различни образи, но не винаги да разберат кое е истинско и кое - не. В техните очи страшните чудовища, които си представят, изглеждат реални. Често се плашат от това, което може да бъде под леглото или в килера. На тази възраст много от децата започват да се страхуват и от тъмното. Някои се притесняват и от страшни сънища.
В начална училищна възраст (7-11 години) децата знаят, че чудовищата под леглото не могат да ги изплашат, защото не са истински. На тази възраст се появяват страхове, свързани с това, което може да се случи в истинския живот. Може да се страхуват, че вкъщи има „лош човек" или да изпитват страх от природни бедствия, за които чуват. Може да се страхуват, че ще бъдат да бъдат наранени или ще изпитват болка, или че любим човек може да умре. Друга основна тема през тази възраст е притеснението от училищните задължения, намирането на приятели.
В средна училищна възраст и юношеството (12-18 години) много от подрастващите имат социални страхове: тревожат се как изглеждат или дали се вписват в средата. Също така се притесняват преди да изнесат презентация в клас, преди и по време на изпит, или участие в голямо социално събитие.
Как да подходите към детето?
- Не подценявайте и не се подигравайте на страховете му.
- Говорете за неговите притеснения, споделянето може да намали страха.
- Не принуждавайте детето да бъде смело насила. Премахването на страха изисква време.
- Уверявайте детето: „Всичко е наред, ти си в безопасност, аз съм тук."
- Слушайте и говорете с него спокойно. Помогнете му да изрази чувствата си с думи.
- Когато се разделяте за кратко, уверете го, че ще се върнете. Усмихнете се и го прегърнете преди да тръгнете.
- Осигурете успокояваща рутина като четене или пеене.
- Ограничете страшните изображения и филми.
- Помагайте на децата и тийнейджърите да се подготвят за предизвикателства като тестове или класни презентации, за да изградите увереност у тях.
Признаци на необичайно висока тревожност, които изискват консултация със специалист:
- Избягване на специфични ситуации или места, които не са проблем за други деца на същата възраст.
- Противопоставяне на отделяне от родителя.
- Устойчиви страхове, които повечето деца на същата възраст вече са преодолели.
- Трудности при заспиване.
- Чести кошмари.
- Чести стомашни болки или главоболие.
- Дъвчене на нокти или смукане на палец.
- Прекалена срамежливост.
- Трудности при адаптация към промени, като промени в графика или настояване за специфични дрехи или храни.
- Страх от микроби или заболяване.
- Повтарящи се действия като измиване на ръце или проверка на ключалки.
- Неспособност за справяне с големи промени като преместване или загуба на домашен любимец.
- Паника без очевидна причина.
- Отрицателно мислене.
- Прекомерни притеснения за изпълнение на задачи.
- Трудности при създаването на приятели или участие в групови дейности.
- Склонност у единия или двамата родители да се тревожат прекомерно за детето.
СНИМКИ: Image by karlyukav on Freepik
Image by Ulrike Mai from Pixabay
Image by SzaboJanos from Pixabay
Image by Gisela Merkuur from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар