От най-ранна възраст чуваме реплики като "Как не те е срам!" и "Как може да си такъв/такава," които ни съпътстват през целия процес на нашето когнитивно и физическо развитие.
Така, от раждането до 18-годишна възраст, по време на всички етапи на психологическо съзряване, в нас се формират убеждения чрез сравнения или директни внушения.
В този период на детско-юношеското развитие, независимо от пренаталната психология, имаме различни потребности, но основните фактори за развитие остават две: привързаност и сигурност.
Дете, което постоянно е критикувано и сравнявано, развива защитна невротична стратегия, често избирайки ролята на мазохист. Липсата на привързаност и сигурност от основните фигури в живота му води до самостоятелно търсене на начини за справяне. Детето започва да вярва, че страданието е нормално и че, ако не се противопоставя, тревожността ще бъде по-поносима. Тази вяра води до търсене на внимание чрез страданието, което създава порочен кръг, пренасящ се през поколенията, докато някой не осъзнае и прекъсне този модел чрез преработка на негативните убеждения.
Травмите възникват от външни влияния. Етимологията на думата "унижение" показва, че това е външен акт, който оставя дълбок отпечатък върху личността. Това осъзнаване е важно, тъй като отхвърля генетичната обусловеност на поведенческите отклонения. Униженията, в контраст с неосъзнатите травми, се причиняват съзнателно, въпреки че родителите често не осъзнават дълбочината на последствията от думите и действията си.
Мотивацията на родителите в такива моменти често е продиктувана от техните собствени детски преживявания и социални влияния. Липсата на осъзнатост за дълготрайните ефекти на техните действия прави трудно обвиняването им, освен в случаи на съзнателно малтретиране.
Често е достатъчна една критична забележка в присъствието на други, за да се генерира травма у детето. Забележките от майката, особено когато детето е идентифицирано с нея, могат да бъдат особено травматични. Ако малчуганът не получи необходимата емоционална подкрепа, се убеждава, че не отговаря на очакванията и че е източник на срам.
Травматичните събития се свързват с конкретни ситуации и по-късно всяка подобна може да действа като тригер за негативни емоции и физически реакции. В периода на сексуално съзряване тези травми могат да се проявят в нови форми, като родителите често избягват разговори на тези теми, вменявайки вина и срам.
Дете, което постоянно е обвинявано, потиска гнева си. Вътрешно то не се смята за виновно и затова изпитва гняв, обида и ярост. Тази вълна от емоции се дължи на незнанието как да изрази чувствата си и на убеждението, че не трябва. Често се казва, че момчетата не плачат, което води до потискане на емоциите и срам от тяхното проявление.
Детето не знае как да се защити и често се примирява, започвайки да вярва, че е виновно. В ранното юношество травмираните деца често развиват вътрешна съпротива, опитвайки се да унизят родителите си чрез своето поведение. Това се дължи на невъзможността им да изразяват чувствата си и на внушението, че всичко остава в семейството, което води до неспособност да споделят или да проявяват чувства.
Дете, което развива маската на мазохист, търси неосъзнато ситуации, които да го върнат в познатия стереотип на страдание. Такава личност организира обстоятелствата, за да доведат до същия резултат, търсейки комфорта на вътрешната вина. Дори когато пренебрегва себе си в полза на друг, тя изпитва вина, че не е поставила себе си на първо място, независимо от получената похвала или благодарност.
СНИМКИ: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар