Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е толкова разпространен, че често предизвиква съмнения за преувеличени прояви на неспокойствие, раздразнение, прекомерна физическа активност и чувствителност към външни дразнители като светлина, шум, температура или различни материи.
Като неврологично състояние, което лесно се разпознава при деца на възраст от 3 до 5 години, проявите му обикновено започват много по-рано. Въпреки че няма медицинско доказателство за хиперактивност при бебета, признаци на хиперкинетичност и импулсивност могат да се забележат още през първите месеци от живота им.
Тези психомоторни отклонения стават видими скоро след раждането и са лесно разпознаваеми. Проявите са естествени, тъй като този тип поведение е кодирано в мозъчната структура. Те са резултат от по-ниска плътност и намалено кръвоснабдяване на префронталния асоциативен дял на мозъка, както и от понижената секреция на допамин в базалните ганглии, които контролират моторните функции. Но кои симптоми изискват повишено родителско внимание, тъй като могат да застрашат здравето на бебето?
Реакциите при най-малките, които са отклонение от нормата, са привлекли вниманието на медицинските специалисти неслучайно. Част от тях представляват риск за физическата безопасност на крехките новородени, които все още не могат да изразяват нуждите си с думи. Както и при децата в предучилищна възраст, симптомите на хиперактивност при бебетата са комплексни и не са случайни. Родителите със сигурност забелязват и се тревожат от интензивността на тези прояви.
Най-характерният симптом на хиперактивност – повишената моторна активност, се появява след 4-месечна възраст и е сравнително безопасен. Бебетата движат неспокойно ръцете и краката си, проявяват необичайна активност, искат да видят и докоснат всичко. Мускулите им са напрегнати и те изглеждат неуморими. Повишената двигателна активност рядко е самостоятелно явление. Ако е постоянна, тя е съпроводена с обща превъзбуда, кратък и неспокоен сън и често събуждане. Много активните бебета обикновено спят малко и неспокойно, което увеличава риска от падания и наранявания, тъй като се учат да седят и да се изправят.
Повръщането след хранене е по-малко известен признак. Кърмачетата често връщат мляко, което може да е признак на гастроезофагеален рефлукс, но също така може да показва нервни смущения. Родителите трябва да следят внимателно тези симптоми, за да избегнат риска от задавяне, особено когато повръщането се случва няколко часа след хранене.
Бебешкият плач изразява различни състояния като неудоволствие, страх, болка, глад, студ и умора. Интензивният и продължителен плач, съчетан с други симптоми, може да подсказва за хиперактивност и импулсивност. Важно е родителите да се опитат да разберат причините за плача и да ги контролират, тъй като той може да бъде толкова вреден, колкото физическа травма или болест.
Майките и татковците, стремящи се да стимулират интелектуалното развитие на децата си, могат да прекалят със сетивните стимули. Свръхчувствителните бебета реагират на ярки светлини, звуци и впечатления с нервност и раздразнение. Въпреки че свръхстимулацията не причинява хиперактивен синдром, симптомите на двете състояния могат да бъдат сходни. Ако бебето проявява чувствителност към светлина, материи или не намира утеха в удобства, е възможно да има неврологична особеност, която изисква внимателно наблюдение и оценка.
Вярно ли е, че хиперактивността може да се познае още при раждането?
Едно проучване твърди именно това. Изследването разкрива, че доброто здравословно състояние на бебето в първите минути след раждането може да предскаже развитието на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност по-късно.
Според проучването, тестът на Апгар, който се прилага на всички новородени в първите пет минути от живота им, може да служи като индикатор за риска от развитие на СДВХ – състояние, характеризиращо се с проблеми при концентрацията и импулсивно поведение.
Тестът на Апгар оценява новородените по няколко физически критерия, включително дишане, пулс и мускулен тонус. Резултат от 7 или повече се счита за добър, а 9 или 10 показват оптимално здраве.
Изследването, проведено върху над 980 000 деца в Дания, установява повишен риск от развитие на СДВХ при деца с по-ниски резултати от теста на Апгар. В сравнение с деца, получили 9 или 10 точки, тези с резултат 5 или 6 имат 63% по-висок риск от развитие на СДВХ. Най-големият риск е наблюдаван при деца с резултат от 1 до 4, където рискът е 75%.
Проучването се базира на данни от националните регистри в Дания и обхваща 980 902 деца, родени между 1998 и 2001 г. От тях 8234 са диагностицирани със СДВХ, като повечето са момчета.
СНИМКИ: Image by rawpixel.com on Freepik
Image by Jill Wellington from Pixabay
Image by Leslie Eckert from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар