Принципите за възпитание, въведени от Екатерина Велика, са били новаторски за времето си. Нейният син, бъдещият император Павел I, е бил възпитаван по напълно различен начин - разглезен и обгрижван от свита придворни, които задоволявали всяка негова прищявка.
Според Екатерина II това не само не е било полезно, но и е нанесло на сина ѝ ”огромни физически и морални щети". Когато синъ е бил дете, тя не е могла да се намеси във възпитанието му и е трябвало да наблюдава безсилна отстрани.
След дворцовия преврат през 1762 година, когато става пълноправен владетел, тя установява, че характерът на Павел вече е непоправим. ”Моят син има лошо здраве и недостойна душа, което е резултат от глупавото му възпитание. Но с внуците ми всичко ще бъде различно!", заявява тя.
През 1784 г. Екатерина II съставя подробно ръководство за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което предава на техния възпитател. Тя настоява учителите на младите князе „винаги да напомнят на техни височества за човеколюбието и благоволението към всички живи същества".
Педагогическото ѝ кредо се обобщава в следното: ”Който по природа е добър и се стреми към по-добро, е роден щастливец." Екатерина държи на скромността и непринудеността в ежедневието, както и на простотата в храненето, като изисква внуците ѝ да консумират здрава, проста и не изобилна храна.
Но най-важното качество, което според нея трябва да се развие у децата, е любовта към ближния, към човешкия род, искреност и добронамереност към всички хора, и да не се поддават на страх, гняв и подозрение.
Ето няколко интересни извадки от нейното ръководство.
Не забранявайте на децата да играят колкото искат. Давайте им пълна свобода в техните игри и занимания и много по-лесно ще разберете какви са техните наклонности и какъв характер притежават.
Децата не трябва да бъдат ограничавани или наказвани заради техните игри или малки детски прегрешения, както и за всичко онова, което времето и умът ще коригира.
Детските игри не са просто игри, те са добро обучение и упражнение за децата.
Търпеливо слушайте разговорите на децата, всяка тяхна дума, говорете с тях приятелски и обсъждайте заедно всичко, което се случва. Така те ще придобият навици да мислят и да анализират.
Дръжте далече от очите и ушите им всички лоши и порочни примери. Пред децата никой не трябва да се ядосва, не бива да произнася груби, неприлични и обидни думи.
Да не се допускат пред тях никакви разговори, разкази и слухове, които принизяват добродетелите и любовта към доброто, или такива, които възхваляват пороците.
Лъжата и измамата са забранени както за самите деца, така и за обкръжението им. Не трябва да се лъже дори на шега. Децата трябва да знаят, че да се лъже е срамно и безчестно и че то води до презрение и недоверие от страна на всички хора.
Ако трябва да порицаете децата, винаги го правете насаме и със сериозен глас и изражение. А когато заслужават похвала, правете го пред всички.
Не ругайте децата заради учението и не ги карайте да учат с принуда. Но когато учат добре и с желание, ги похвалете.
Трябва да се поощрява любопитството ич, затова изслушвайте търпеливо техните въпроси и им отговаряйте точно и изчерпателно.
Децата трябва да учат, но по-важно е да запалите в тях желание и любов към знанието, така че те сами да искат да умножават знанията си.
Най-добрият начин за изучаване на чужди езици е като разговаряте с тях на тези езици.
Забранява се децата да бъдат принуждавани да повтарят и да учат наизуст. Това не подобрява паметта.
Не ги карайте да учат със страх. Когато душата е обзета от страх, да посееш знание в нея, е все едно да пишеш върху хартия, която трепери.
Коментари (0)
Вашият коментар