Често наблюдаваме как децата не споделят своите играчки, дори когато в момента не проявяват интерес към тях. Това явление има своето научно обяснение.
Егоцентризмът представлява склонността на мъника да поставя себе си в центъра на света. Той е обичаен за възрастта до шест - седем години. През този период детето постепенно започва да прави разлика между себе си и околния свят, но неговото мислене остава предимно субективно. Егоцентризмът не бива да се бърка с егоизма, който е прекомерна любов към себе си.
Жан Пиаже вярва, че детето може да се разбере само в контекста на своето развитие, което протича през различни стадии. Според именития психолог интелектът отразява жизненото отношение на малчугана към света. Разбирането на езика, възприятията и моралните съждения е възможно само чрез интелекта и неговото етапно развитие, което той разделя на четири стадия.
Сензомоторен стадий (от раждането до около 2 години)
Този период се характеризира с развитието на координацията между сетивните възприятия и моторните умения. От първоначално рефлекторни действия, децата преминават към съзнателни и целенасочени дейности. Те започват да разбират, че обектите съществуват дори когато не са видими, осъзнават причинно-следствените връзки и използват метода "проба и грешка" за усвояване на нови умения. Имитацията на другите също играе важна роля в тяхното развитие през този период.
Предоперационален стадий (от около 2 до 6 години)
В този етап децата мислят егоцентрично и изпитват трудности да възприемат света от различна перспектива. Те вярват, че природните явления, като движението на слънцето, се случват заради тях. Също така, на тази възраст не могат да разберат концепцията за постоянство на количеството – например, вярват, че тесен и висок съд съдържа повече вода от широк и нисък съд, дори когато количеството е същото. Постепенно, към петата година, започват да правят по-точни преценки.
Стадий на конкретните операции (от около 7 до 12 години)
Детската мисъл става по-гъвкава и логична. Мъниците започват да разбират и използват принципа на обратимостта – осъзнават, че едно куче може да бъде едновременно както вид порода, така и вид животно. Егоцентризмът намалява и те стават способни да съпоставят частния си опит с общите правила, но все още срещат трудности при използването на дедуктивното мислене.
Стадий на формалните операции (след около 12 години)
Този последен етап се характеризира с развитието на абстрактното мислене, планиране и дедуктивно разсъждение. Децата вече могат да създават хипотези и да предвиждат последствията от действията си, без да ги изпълняват. Имат способност да мислят абстрактно, което е от съществено значение за усвояването на сложни математически концепции и за вземане на обосновани решения в ежедневието.
Пиаже смята, че егоцентризмът е характерен за интелектуалното развитие в ранните етапи. Той използва този термин, за да опише позицията на детето в света. То възприема света само от своята перспектива, без да отчита други възможности. Идеята на Пиаже за егоцентризма отразява конструктивистичния подход към разбирането на интелекта. Той въвежда понятието познавателен егоцентризъм, за да покаже, че напредъкът в знанието не е прост сбор от нови факти, а изисква постоянно преосмисляне на предходните гледни точки. Този процес следва закон на развитие – законът за децентрацията.
През дооперационалния стадий егоцентризмът се изразява в неспособността на детето да застане на чужда позиция и да разгледа тази позиция като единство от възможности. Егоцентричната позиция има две основни последици: детето не чувства нужда да обоснове своите разсъждения и не може да мисли за своите мисли, да разсъждава върху своите съждения.
Егоцентричността, характерна за този период на развитие, не позволява на малчуганите да схващат причинно-следствените връзки. Те не могат да виждат повече от един аспект на ситуациите, в които попадат. Според Пиаже, преодоляването на тази ограниченост е възможно само когато детето трябва да обосновава своите мисли пред другите – нещо, което изисква по-сложни форми на взаимодействие.
Интелектуалното развитие на децата има пряка връзка със социализацията им. Доброто познаване на възможностите, които имат, ще ограничи вероятността за ощетяване или неизползване на целия им капацитет при възпитанието от страна на родителите.
СНИМКИ: Image by Gen Matic from Pixabay
Image by MissKarin from Pixabay
Image by beasternchen from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар