Често родителите прибягват до наказания и забрани към децата, защото изглежда по-лесно, отколкото да обясняват и да проявят търпение и разбиране към проблема.
Психолозите твърдят, че тези методи показват липса на осъзнатост и често произлизат от страх. Наказанията и забраните не са ефективни за децата, тъй като негативният подход не води до положителни резултати.
Нерядко наказанията и забраните са неоснователни. В такива случаи мъниците се объркват, тъй като не могат да разберат и оценят поведението си. Още по-вредни са публичните наказания, които унижават детето и накърняват неговото достойнство, водейки до редица други негативни последици. Когато го наказвате или унижавате, то може да развие комплекс за малоценност, вярвайки, че не е способно и не може да се справи с нищо.
С течение на времето е вероятно да започне да се съмнява във всяко свое действие и да се колебае дали взема правилните решения, или още по-лошо: да мисли, че винаги греши.
Родителят трябва да възпита личност, която може самостоятелно да различава доброто от лошото и да изгради свои морални устои въз основа на собствения си мироглед. Не е необходимо да поставяме строги граници, защото децата са достатъчно интуитивни и умни, за да се ориентират.
Забраните и наказанията пречат на децата да развият самоуважение и собствена преценка за риск. Наказваните деца са по-тревожни, често лъжат и се чувстват виновни след това, страхуват се от родителите си. Тези подходи са част от авторитарния модел на възпитание, който настройва децата срещу родителите и ги дистанцира. Малчуганите се "затварят" и не споделят с майките и бащите Те са най-застрашени от всякакви рискове, защото са сами в проблемите си. Какво да правите, вместо да забранявате? Ето няколко полезни съвета.
1. Спомнете си вашето детство. И вие сте правили грешки и сте били непослушни. Проявете търпение към децата си.
2. Избягвайте агресията. Подхождайте с разбиране, дори в трудни ситуации. Децата трябва да растат в среда без агресия, с добър пример от родителите.
3. Използвайте наказанията пестеливо. Приложете ги само в сериозни ситуации. Честите наказания губят своята тежест и децата не разбират същността им.
4. Уважавайте мнението на детето. Изслушвайте го и проявете разбиране. Бъдете опора и пример за подражание, като давате право на глас и насърчавате независимостта.
5. Признавайте собствените си грешки. И възрастните грешат. Бъдете по-меки към детските прояви и им помагайте да се учат от тях.
СНИМКИ: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар