Смятате ли, че сте ”най-добрият приятел" на детето си? Ако да, то според някои детски психолози имате сериозен проблем.
Джанет Лиман, социален работник и психолог с над 30 години опит, в статия за empoweringparents.com твърди, че ако приятелството беше най-добрият подход във възпитанието, то щеше да бъде стандарт. Но да сте ”приятели" с децата си не е правилната стратегия.
Подрастващите и тийнейджърите имат нужда от граници, структура и ясно определени роли в отношенията си с възрастните. Важно е също така те да се отделят от тях, за да съзреят и да се развият като самостоятелни личности. Родителите трябва да учат, да споделят опит и да посочват последствията от неподходящите действия. Ако се опитвате да сте техен приятел, ще ви бъде трудно да наложите необходимите граници при неподходящо поведение.
Въпросът ”Трябва ли родителите и децата да бъдат приятели?" не би възникнал, ако много майки и таковци днес не се стараеха да бъдат възприемани като равни от децата си. Много родители не поставят изисквания, защото искат да бъдат ”готини". Разбираемо е – понякога възрастните са толкова уморени от ежедневието, че предпочитат лесния път към разбирателство. Но ако това продължи твърде дълго, води до объркване и проблеми. Равнопоставеността в отношенията създава слаби граници, а това затруднява мъниците да ви възприемат като авторитети.
Да бъдеш ”най-добрият приятел" на детето си изисква равнопоставеност, но това не отразява действителността и води до загуба на уважение към мама, татко и останалите възрастни. В такъв случай вие вече не сте авторитетът, а децата се чувстват отговорни за вашите емоции. Те трябва да научат своето място в света и да преминат през всички фази на развитие. Отнасянето с тях като с приятели забавя този процес.
Ако споделяте прекалено много с децата си, включително своите проблеми, това може да ги стресира. Това поведение показва, че вие сте в несигурна позиция и имате нужда малчуганът да бъде силната страна в отношенията. Децата на емоционално нестабилни родители често поемат ролята на възрастния и започват да се грижат за тях. Това не е справедливо, защото не могат да решат проблемите на по-големите от тях. Родителите трябва да помагат на децата си, не обратното.
Не гу натоварвайте с вашите грижи. Вместо това, споделете с приятели, роднини или партньор, когато имате нужда от подкрепа. Ако случайно чуят вашите спорове, обяснете им, че това не ги засяга, за да не се чувстват виновни или отговорни. Ако имате финансови проблеми, обяснете им нежно, че правите всичко възможно за разрешаването им и че те не трябва да се тревожат.
Ако сте установили, че споделяте твърде много с децата си, бъдете честни. Кажете нещо от рода на: “Не трябваше да ти споделям тези неща. Товаря те прекалено много и няма да го повторя." След това сложете естествени граници в отношенията си, за да започнете да изграждате по-здрава връзка. Възможно е детето първоначално да не хареса тази промяна и дори да спори с вас, но в дългосрочен план това е най-доброто за него.
Не прехвърляйте вашите отговорности на децата си, защото те не са достатъчно зрели да се справят със света сами. Те имат свои емоции, с които трябва да се справят, и им е по-трудно, отколкото на вас.
Бихте ли държали сметка на ваш приятел, че е закъснял или не си е написал домашното? Вероятно не, защото в приятелските отношения няма такъв тип отговорност и авторитет. Когато се държите като приятел с детето си, то не приема вашия авторитет на сериозно. Ако започне да ви се доверява като на приятел, ще започнете да му отстъпвате за различни неща, както правим понякога с приятелите си.
Децата имат нужда да се ”индивидуализират" и да се отделят от майките и бащите, за да съзреят. Ако сте твърде силно свързани, този процес може да се окаже проблематичен. Тези, които не могат да се отделят от родителите си, често стават бунтари или остават прекалено зависими. Макар и болезнено, отделянето е необходимо, за да могат да развият усещане за себе си и да станат самостоятелни възрастни. Като родители, трябва да го приемем, защото това е начинът, по който функционира светът. Нашата цел е да възпитаме поколение, което е независимо и отговорно.
Разбира се, важно е да прекарвате време с детето си и да се забавлявате заедно. Общите дейности са задължителни, но проблемът възниква, когато започнете да разчитате на него като на приятел и престанете да се държите като авторитет. Ако се нуждаете от някого, с когото да говорите, обърнете се към близки, познати или групи за подкрепа. Но нека те не са вашите деца. Приятелството е удобно и лесно, но родителството не е. Истинската ви роля е да обучавате, напътствате, подкрепяте, слагате граници и подготвяте детето за живота. Само така можете да създадете успешни, отговорни и разумни възрастни.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by DigtalLife4 from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар