Децата, които се стремят да угодят на родителите си, са обречени на потиснатост през целия си живот.
Учените от университета ”МакГил" твърдят, че „не е необходимо децата да бъдат физически малтретирани, за да бъде увредена тяхната психика. Ненормалната симбиоза между родителите и отрочето може да бъде също толкова разрушителна.
Емоционално незадоволителните връзки между деца и родители са постоянно актуална тема. Множество изследвания в медицинската и психологическата литература потвърждават, че емоционалното потискане в ранните години води до сериозни болести.
Докосванията и ласките са първите сетивни възприятия на новороденото, чрез които то усеща любовта. Те са незаменими за физическото и психическото му развитие. Изглежда, че стимулацията чрез докосване е съществена за изграждането на привързаност и здрави емоционални отношения. Емоционалният контакт е също толкова важен, колкото и физическият. Приятните преживявания предизвикват освобождаване на ендорфини, които действат като естествени опиати за мозъка. Обратно, високите нива на стресови хормони като кортизол могат да свият важни мозъчни центрове.
Целта на човека е да се превърне в индивид, който може да отстоява своите позиции, да извършва саморегулация и да живее в хармония с околните. Отношенията с родителите са жизненоважни за изграждането на саморегулацията в детето, като родителите трябва да разпознават и реагират със съпричастност на чувствата му. Без тази връзка, бебетата и децата могат да изпитват сериозни затруднения.
Емоциите играят ключова роля в интерпретацията на света и сигнализират за вътрешните ни състояния, променени от външни въздействия. Те се филтрират през призмата на миналите преживявания и създават очаквания за бъдещето.
Родителите изграждат представата на децата си за света. Те могат да го направят топъл и изпълнен с любов, или студен и безразличен, принуждавайки ги да се борят за внимание. Бъдещите ни отношения зависят от първоначалните ни връзки с тези, които са се грижили за нас. Ако сме били разбирани и обичани като деца, ще можем да разбираме и обичаме другите.Прекъсването на стабилните връзки в детството има дълготрайни последици за стресовите механизми на мозъка и имунната система. Множество изследвания с животни показват, че ранните проблеми с привързаността водят до небалансирани реакции на стрес в бъдеще, докато благоприятните контакти в ранните години гарантират по-добро управление на биологичния стрес в живота.
За удовлетворяване на потребността от привързаност е необходима не само физическа близост, но и емоционална обвързаност. Това изисква родителите да се настроят според психологическите състояния на детето. Този процес може да бъде затруднен, ако майките и бащите са стресирани или имат свои собствени нерешени проблеми от детството. Липсата на такава настройка води до емоционална самота при малчуганите, дори когато те получават любов.
Децата, които свикват с отчуждението, са склонни да търсят подобни отношения като възрастни, което води до продължаващи физиологични стресови реакции. Те често избират партньори, които не ги разбират или не ги приемат такива, каквито са, продължавайки цикъла на емоционална незадоволеност и стрес.
Родителите, които могат да се настройват според нуждите и състоянията на децата си, осигуряват основата за стабилни и здрави отношения в бъдеще. Липсата на тази обвързаност създава усещане за празнота, която остава през целия живот.
В основата на успешното развитие на детето стои способността на родителите да разбират и отговарят на неговите нужди. Когато са в състояние да предложат съпричастност и подкрепа, мъниците се научават да се доверяват, да обичат и да се справят с житейските предизвикателства. Без тази подкрепа, те остават уязвими към емоционална изолация и психологически проблеми.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Ronald Plett from Pixabay
Image by PublicDomainPictures from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар