На какво ни учат болестите на децата?

Историята, че децата наследяват греховете на своите родители, е предавана във вековете. Зад нея стоят множество легенди.

Малцина обаче осъзнават, че появата на дете с проблеми има ясна причина, която не се ограничава до биологията. Душата избира през кои две други души да се роди на този свят.

Още преди да се родим, ние вече знаем каква е нашата мисия на Земята. Този избор винаги е съзнателен и базиран на определена цел. Тази цел не винаги е само наша, понякога децата трябва да насочат другите по нов път.

Появата на бебе променя много неща в семейството – отношенията между партньорите, връзката им с околния свят и с материалните постижения. Изводите за родителството и кармата са събрани от руския журналист и психолог Денис Захаров.
Според него, противно на общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.
Бебето – това е кармата на родителите. И ако то избере по-сложна програма, например е с вродени заболявания, това не е наказание за него, а начин да насочи майката и бащата към размисъл. Това означава, че няма друг начин да ги накара да мислят освен чрез себе си, след като е винаги пред очите им.

Според Захаров до 16-годишна възраст болестите на децата са изпратени, за да окажат влияние на родителите им. Момчетата въздействат на майките, а момичетата – на бащите. Ето пример с млада двойка, на която се родило сляпо дете. Всички техни познати били изумени – красиви, интелигентни родители, а такова нещастие! Бабите и дядовците шепнели, че Бог е несправедлив. Но когато една баба дошла да помага, била шокирана от реалността – непрекъснати скандали и напрежение в семейството. Оказало се, че детето избрало да бъде сляпо, за да насочи мама и татко към причината за тяхното поведение.

Захаров споделя и историята на своя приятелка, самотна майка на боледуващо дете. Работела много, за да плаща сметките, но парите все не стигали. Той ѝ повтарял, че детето е кармата на родителите и че може би болестите му са сигнал за недостиг на майчина любов. Тя послушала съвета му, напуснала работата си и се посветила на детето. Момчето оздравяло, а майката се върнала към работата си, но без да го пренебрегва.

Самотната майка не е присъда, а съдба, избрана от детето. Важно е да се приеме ситуацията и да се разбере какво иска да каже мъничето. Всяко семейно събитие, свързано с децата, издава кризисни моменти, които трябва да се преодолеят. Болести, операции и алергии са знаци, с които те се опитват да привлекат вниманието на родителите си към тяхното поведение. За финал Захаров съветва родителите да се запитат – какво правя, че детето ми страда?

СНИМКИ: Image by PublicDomainPictures from Pixabay

Image by PublicDomainPictures from Pixabay