Детските конфликти - кога да се намесим?

Стараем се да бъдем добри родители. Защитаваме децата си и правим всичко възможно те да растат здрави и щастливи.

При всяка заплаха се втурваме да браним интересите им. Но кога наистина е необходимо? Каква е мярката и докъде да стигнем?

Представете си следната ситуация: излизате да играете с детето си и се забавлявате. В този момент идва друг малчуган и започва спор за играчка. Как е правилно да постъпим, ако все още нямаме опит в подобни случки? Отделяме минута, за да оценим ситуацията и да наблюдаваме реакциите. Ако мъниците не могат да се разберат помежду си, е най-добре да се намесим, за да неутрализираме конфликта. Как?

Обяснете на вашето дете, че играчката е негова, но даването ѝ на заем е временно. Предложете друга. Ако все пак не желае да я отстъпи, уважете личните му граници. Намесата ни е важна, за да научим мъниците на щедрост, отстъпки и компромиси в името на общото благо. Освен това, както детето, така и ние, ще открием много нови приятели.

Какво се случва, когато постъпи в градина и нямаме директен поглед в течение на деня? Детските заведения са арена на смях, сълзи, игри и учене – първата социализация на детето. Ние не присъстваме там, но често чуваме: ”Гошко ми взе камиончето" или “С Ани се скарахме за куклата". Детето е ядосано или тъжно, а ние не знаем как да помогнем. Утехата и изслушването са ключови. Нека малчуганите се поскарат. Те трябва да определят себе си, да поставят граници и да се научат да действат самостоятелно. Самостоятелността, която развиват, е ключова и касае не само хранене и хигиена, но и умението да разрешават конфликти. Агресията обаче не бива да се допуска.
Ако нашето дете е агресорът, трябва да разберем откъде идва проблемът и да потърсим помощ, ако е необходимо. Ако е жертвата, говорете със сестрите или учителките, или дори с родителите на другото дете. Един честен разговор може да предотврати много неприятности в зародиш.

С израстването и навлизането в училище, самостоятелността сред връстниците и възрастните нараства и намесата ни рядко е необходима. Това обаче не означава, че трябва да спрем да се интересуваме от средата, в която се намира тийнейджърът, когато не е вкъщи.

Когато конфликтите са между деца и възрастни, намесата ни е задължителна. Не бива да се колебаем да реагираме, ако друга майка се скара на нашето дете на детската площадка или ако учителката е груба. Децата понякога фантазират и преувеличават, но страхът, плачът и нежеланието да ходят на ясла или градина имат своята причина.
Грубостта, дори по отношение на тривиални теми, може да има сериозни последици. С разговор и добра воля конфликтите могат да се разрешат. Макар понякога да е изкушаващо да се намесим, трябва да знаем, че ненамесата също е реакция и понякога е по-ефективна. Ние носим отговорност и за двете.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Marjon Besteman from Pixabay

Image by Bill Kasman from Pixabay