Емоционалната самота се корени в недостига на истинска близост с другите. Тя може да започне още в ранна възраст, когато детето се чувства невидимо за родителите си, които са заети със собствените си проблеми.
Емоционалната самота може да се прояви в зрелостта при загуба на важна връзка. Когато тя ни следва през целия живот, причината вероятно е усещането за отхвърленост в детството. Израстването с емоционално незрели родители е самотно преживяване. Те се грижат за физическите нужди на поколението, но липсата на дълбока душевна връзка оставя голяма празнина, подкопаваща истинското чувство за сигурност.
Този тип самота е болезнено преживяване, сравнимо със сериозно физическо нараняване, но невидимо отвън. Тя е личен и труден за наблюдаване опит, често описван като усещане за празнота или изоставеност.
Най-малките не могат да идентифицират липсата на близост с родителите си, тъй като не познават такова понятие. Те изпитват самотата като дълбоко усещане за празнота. Когато родителите са емоционално зрели, могат да утешат детето си и да го наларат да се чувства обичано. Обратно, ако се страхуват от силни емоции, малчуганът може да чувства срам за нуждата си от близост, което води до трайно усещане за празнота и самота в зряла възраст. Това може да продължи, ако възрастните избират взаимоотношения, които не предлагат достатъчна близост.
Емоционалната близост означава да има с кого да споделите всичко, да се чувствате сигурни и спокойни при разкриването на чувствата си. Това създава дълбоко удовлетворение и усещане за автентичност. Истинска близост съществува, когато другият ви разбира, без да ви съди. За децата сигурността идва от връзката с грижовни възрастни, които са емоционално зрели и ангажирани.
Незрелите майки и бащи са толкова заети със себе си, че не забелязват нуждите на децата си. Реагират с нервност и гняв, когато те са разстроени, което потиска стремежа към близост. Ако сте израснали с емоционално незрели родители, вероятно сте усещали последиците, без да разбирате какво не е наред. Може би сте се чувствали различни и изолирани.
Емоционалната самота е толкова тежка, че децата ще направят всичко възможно да установят връзка с родителите си. Те се научават да поставят чуждите нужди на първо място и да се представят като по-малко нуждаещи се от подкрепа. Това само усилва самотата, тъй като прикриването на най-дълбоките потребности пречи на истинската връзка с другите. Малчуганите, лишени от родителска подкрепа, често искат да пораснат бързо и да станат самостоятелни, но това не винаги води до усещане за принадлежност. Те могат да изберат неподходящи партньори или да приемат незадоволителни работни позиции, тъй като самотата им е станала норма.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Ronald Plett from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар