Дете, което прави пакости, се нуждае от внимание

Често се питаме дали сме достатъчно добри родители. Стремим се да бъдем различни от нашите собствени, за да не повтаряме техните "грешки".

Няма правилни или грешни решения в родителството, нито съвършени майки и бащи.

Всеки ще ви даде съвет за "правилното" възпитание, базирано на своя личен опит. Но истината е, че то не се свежда до налагане на правила, а детето не е просто пасивен изпълнител. Нашите правила се променят постоянно, защото малчуганите растат и се променят.

Понякога детето отказва да следва нашите указания и започва да прави пакости. Но забелязали ли сте, че често му обръщате внимание само когато разсипе храна, удари някое другарче или се поръси с пръст? И вие веднага се намесвате, обяснявате защо това не е правилно, а детето, от своя страна, е доволно от полученото внимание.

Според психолозите, когато то усеща липса на внимание от ваша страна, проявява изключителна способност да привлича внимание по най-различни начини, които често се наричат "проблемно поведение". В действителност, това е несъзнателен рефлекс, с който детето изпраща послание: "Мамо/Татко, отчаяно се нуждая от вашето внимание и затова правя пакости, за да го получа!"

Много често реагираме остро и бързо на такова държание, без да осъзнаваме, че сами сме създали предпоставки за него. Ако не променим отношението си, детето може да възприеме този модел като успешен и с времето нещата да излязат извън контрол.

Възпитанието изисква любов, търпение и дипломатичност. Но когато става въпрос за успокояване в момент на истерия, тe често ни се изплъзват. За да се справим с проблема, е важно да проявим по-голям интерес към живота на детето, към случващото се в детската градина, училище, към неговите интереси, и да го подкрепяме в неговите начинания и успехи.

Няма правилни или грешни емоции и чувства – нито при възрастните, нито при по-малките. Ако детето изпитва гняв, е важно да му позволим да го изрази, вместо да го потиска, което може да доведе до избухване в неочакван момент. Можем дори да му дадем пространство да изрази своето недоволство, докато сме близо до него и му показваме, че не е само в своята болка. А когато е щастливо – да му позволим да се смее, да крещи от радост и да подскача на воля.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Artur Skoniecki from Pixabay