Хиперактивно ли е детето или просто е палаво?

През последните години терминът "хиперактивност" се превърна в едно от модерните клишета. Дори леко по-енергично, непохватно или упорито дете често бива набеждавано за "хиперактивно".

Този етикет е удобен за възрастните, защото им позволява да прехвърлят част от отговорността за възпитанието и благополучието на детето.

В действителност, хиперактивността трябва да бъде диагностицирана от медицински специалисти чрез подходящи методи на изследване – наблюденията сами по себе си не са достатъчни.

Хиперкинетични разстройства

Тези състояния, свързани с прекомерна физическа активност, обикновено се появяват в ранна детска възраст, често преди детето да навърши 3 години. Въпреки че все още няма категорични данни за причините за тях, се предполага, че имат генетична основа, свързана с нивата на допамин. Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е обект на системни изследвания от средата на 20-и век, въпреки че симптомите му са наблюдавани много преди това.

Физическата хиперактивност, която е част от симптомите на СДВХ, често намалява с възрастта при голяма част от малчуганите. Има утвърдени критерии за диагностициране на този синдром, които включват изследване на мозъчната кора – при хиперактивните деца някои части на мозъка са по-активни, докато други се развиват по-бавно. Това води до повишена физическа активност, която може да бъде предизвикателство за родителите.

Трябва да бъде ясно, че не всяка проява на повишена двигателна активност е признак за хиперактивност. Нарушената концентрация, повишената активност и импулсивността могат да бъдат свързани и с други състояния. Често тези симптоми са реакция на стресови фактори като промяна на местоживеене, смяна на училище, развод на родителите, загуба на близък човек или друго напрежение в семейството.

Важно е да се проследи историята на тези състояния, защото те може да са свързани с емоционален дискомфорт, тревожност или поведенчески разстройства, които също са характерни за детската възраст.

Ако забележите, че детето ви трудно се концентрира, проявява агресивност или има трудности със спазването на правила, опитайте се да разберете дали нещо го тревожи. Важно е да подхождате с търпение и разбиране – детето може би се опитва да привлече вниманието ви към някакъв проблем. Вместо да се опитвате да предполагате какво не е наред, оставете го да ви води и да ви покаже какво го безпокои.

Отговорите на тези въпроси трябва да се търсят спокойно и без драма. Детето трябва да усеща, че има до себе си добронамерен човек, на когото може да разчита в труден момент. Родителите трябва непрекъснато да демонстрират, че са най-близките хора, на които детето може да се опре.

В разговорите и общите занимания търсете и разчитайте правилно сигналите, които малчуганът ви изпраща. Неговото неприемливо поведение може да е знак, че има нужда от подкрепа и внимание от страна на възрастните, които се грижат за него – родители, роднини, както и учители в детската градина или училище.

Консултацията със специалист също е добър начин за изясняване на причините и намиране на подходящи решения за подобни ситуации.

СНИМКИ: Image by Daniel Reche from Pixabay

Image by Daniela Dimitrova from Pixabay

Image by StockSnap from Pixabay