Децата, които израстват в неблагоприятна или травматична среда, са изложени на значителен риск да понесат негативни последици, които ще ги съпътстват в живота им като възрастни.
Въпреки това, дори малчуганите от семейства, в които цари хармония и разбирателство, не са напълно защитени от емоционални травми. При тях обаче опасността е по-малка, тъй като тези травми обикновено са преходни.
Малките деца абсорбират всяка емоция около себе си – положителна или негативна. Те са свидетели на събития, които ги учат и влияят върху тяхното развитие, като ги насочват в определени посоки. Понякога обаче интерпретацията им на тези събития може да бъде погрешна, без те самите да осъзнават това, и така създават погрешна представа за света.
Не всички подрастващи обаче понасят тежки емоционални драми. Повечето намират начин да се справят и да продължат напред, особено когато попаднат в по-подходяща и стабилна среда. Има и такива, които, дори след като пораснат, продължават да не разбират света и да следват негативни модели на поведение.
Емоционалните травми от детството могат да се проявят по различни начини – от по-сериозни до такива, които преминават сравнително леко. Въпреки това, някои от тях заслужават по-специално внимание.
Един от начините, по които детската травма се проявява в зрелия живот, е чрез създаването на фалшив „Аз". Децата искат да бъдат обичани и приети от родителите си. Когато това не се случва, те започват да променят поведението си, опитвайки се да станат хората, които майките и бащите им биха могли да обичат. В резултат на това, те потискат истинските си чувства и изграждат образ, който не отразява тяхната същност. Възрастният вече осъзнава тази маска, но страхът да я свали и да загуби обичта на важните хора го възпира.
Ако детето е било обект на редовни атаки – физически или психически – то вероятно като възрастен ще се възприема като жертва, неспособна да контролира собствения си живот и емоции. Възможно е обаче това да се промени, ако човек осъзнае, че като голям има много повече възможности за избор и действие, отколкото когато е бил дете. Това осъзнаване може да го освободи от капана на жертвата и да му помогне да трансформира мисленето си.
В среда, която потиска естествените чувства на детето, могат да се развият дългосрочни проблеми. Например, в семейства, където гневът и обидите са често срещани, малчуганите може да се научат да потискат тези емоции, което по-късно ще се прояви като пасивно-агресивно поведение. Тези хора често избягват конфликти и задължения, като отлагат решенията и дават обещания, които не възнамеряват да изпълнят.
Дете, което израства в самота, отхвърляне и несигурност, като възрастен вероятно ще свикне да пренебрегва собствените си чувства, страхувайки се от по-нататъшно изоставяне. Това може да доведе до живот в зависимост от обстоятелствата около него, без да осъзнава своя истински потенциал.
СНИМКИ: Image by lisa runnels from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар