Здравият човек не носи маски и не се крие зад фалшиви фасади. Той живее свободно и позволява на другите да правят същото, без да изпитва завист или излишни тревоги.
Вътрешният му източник на радост е самият той. Американският психолог и психотерапевт Артур Янов, автор на световно известния труд „Първичният вик", изследва как възникват неврозите и как да се борим с тях, като ни учи да изразяваме болката и обидата.
Неврозата е заболяване на емоциите. В същността си тя представлява потискане на чувствата, които се трансформират в невротично поведение. Тя се развива, когато детето расте в среда, където не получава необходимата любов и грижа. Започва като опит да успокои невротичните си родители, като скрива или потиска своите истински чувства, с надеждата да спечели тяхната обич. Ако липсата на подкрепа и любов продължи, детето не може да се справи с болката от пренебрегването на основните си нужди, което води до формиране на фалшиво „Аз". Това „Аз", създадено като защитен механизъм, с времето доминира, но същевременно води до развитие на психични разстройства.
Първичната болка представлява потиснатите или отхвърлени от съзнанието нужди и чувства. Ако подрастващото има подкрепящ човек до себе си, който може да разбере и приеме първичните му чувства, шансовете да избегне разцепването на съзнанието и развитието на фалшиво „Аз" значително нарастват. Потиснатите чувства причиняват болка, защото не са били изразени и удовлетворени, което води до убеждението, че ако детето остане себе си, няма да бъде обичано.
Малкото дете може да устои на силната защита на своето „Аз" и на напрежението, което произтича от нея, но с времето уязвимите органи и системи в тялото му започват да се поддават под хроничния стрес. Осъзнаването на истинското чувство на отхвърленост означава да се изправиш пред първичната болка и да почувстваш вътрешното си дете, което е било изоставено. Когато тази болка бъде изпитана и изчерпана, човек започва да живее в настоящия момент, освободен от фалшивите чувства на срам, вина и отхвърляне, които всъщност са само маскировка на дълбоката първична липса на любов. За да възстанови способността си да чувства, невротикът трябва да се върне назад и да се свърже с болката на своето ранимо дете, което е трябвало да скрие, за да оцелее. Когато се установи връзка между разума и болката, психосоматичните симптоми бързо изчезват.
Любовта е това, което премахва болката. Тя укрепва чувството за собствената ни личност, докато болката го подтиска. Да обичаш означава да дадеш свобода за растеж и себеизразяване на другия, като същевременно останеш себе си. Невротикът търси в любовта онова усещане за себе си, което никога не е имал възможността да изгради.
Истинската обич възниква, когато двама души се приемат такива, каквито са, включително и телата си. Невротикът обаче експлоатира телата на другите, за да задоволи своите детски нужди, което пречи на изграждането на равноправни отношения. Детето, отгледано от психически здрави родители, няма нужда да се идентифицира с тях, защото те му позволяват да бъде себе си.
Здравият човек не действа импулсивно или агресивно, защото чувства истинските си емоции и не се нуждае от символично разиграване на чувствата. Невротичната тревожност е страхът от изправяне пред първичната болка. Единственият начин да се победи този страх е да се изживеят болката и обидата.
Неврозата едновременно спасява и разрушава. Тя предпазва реалното „Аз" от пълния му разпад, но го прави, като го погребва под слой от лъжи и измами. Истинското възстановяване идва, когато човек се свърже със своите чувства и започне да живее автентично. Това води до спокойствие и освобождаване от депресии, фобии и тревожност, а заедно с тях изчезват и вредните навици като алкохол, наркотици и преяждане. Да бъдеш реален означава да освободиш живота си от символични драми и да започнеш да живееш автентично.
СНИМКИ: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар