Какво се случва, когато родител и дете сменят ролите си?

В момента на раждането сме зависими изцяло от околните и сме неспособни да се грижим за себе си.

Тази зависимост предполага, че възрастните около нас трябва да ни осигурят нужното – както за физическото здраве, така и за психическото развитие.

Природната ни склонност да търсим връзка с тези, които се грижат за нас, води до създаването на дълбока емоционална привързаност. За да растем здрави и уверени, е от съществено значение да имаме здрава и сигурна връзка с тази фигура на привързаност, която разпознава и отговаря адекватно на нашите нужди. 

Родителството играе ключова роля в този процес, като осигурява всичко необходимо детето да израсне в самостоятелен и зрял човек. Мама и татко са тези, които дават защита, комфорт и подкрепа, докато детето трябва да ги получи и усвои. Или поне така трябва да бъде!

Но какво се случва, когато тази естествена роля се обърне и детето започне да изпълнява техните функции? Такава ситуация може да възникне в семейства, където родителят страда от зависимости, психични разстройства или е емоционално незрял. В такива случаи по-големите деца са особено уязвими и често попадат в позиция, в която поемат отговорности, които не им принадлежат.

Парентификацията, както се нарича това явление, се разделя на два основни вида: инструментална и емоционална. При инструменталната парентификация, детето е натоварено с отговорности, които са непосилни за неговата възраст – от домакински задължения като готвене и почистване до грижа за по-малки братя и сестри. Това изисква да поеме функциите на родителя, което може да изглежда като възможност за изграждане на отговорност, но всъщност го лишава от най-безгрижните му години. Натрупването на недоволство и потиснат гняв, които следват от тази ситуация, често водят до проблеми със самооценката и самоувереността в бъдеще.

Емоционалната парентификация се случва, когато детето започва да изпълнява ролята на довереник или дори на посредник в конфликти между родителите. Това натоварване е особено разрушително за психиката на детето, което се нуждае от увереността, че възрастните могат да се справят с проблемите си. Когато родителите търсят емоционална подкрепа от детето, то се сблъсква с изисквания, които не може да изпълни, което води до страх и загуба на сигурност.

Последствията от парентификацията могат да бъдат дълбоки и дълготрайни. Детето, което е било принудено да играе ролята на родител, може да загуби безгрижието и да израсне с чувство на несигурност и страх от изоставяне. В зряла възраст тези хора често изпитват трудност в отношенията, чувстват тревожност и усещат, че са задължени да помагат на всички около себе си. Възможно е също така да търсят фигура, която да поеме отговорността за тях, опитвайки се да наваксат пропуснатото детство.

За да избегнем тези последици, е важно родителите да осъзнаят нуждата от професионална помощ, ако се чувстват претоварени и неспособни да се справят със своите проблеми. Най-ценният подарък, който можем да дадем на децата си, е възможността да изживеят детството си, да експериментират и да допускат грешки, като по този начин се превърнат в самоуверени и независими личности. Родителската ни любов трябва да се проявява чрез времето и търпението, които отделяме, за да ги подкрепяме по пътя на тяхното израстване.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Gerd Altmann from Pixabay