Как се “преговаря” с инатливо дете?

Детето на три години може осъзнато да казва “не”. Дори на инат, когато всъщност е съгласно или иска това, което му предлагате.

За него обаче най-важното е да има свободата да отстоява мнението си и да отказва Тригодишната възраст е очарователен период, когато малчуганът започва да изразява волята си и да отстоява своята независимост. В същото време обаче е предизвикателство за родителите.

Все по-често срещани са шумните реакции от страна на детето, когато не сте на едно мнение. Тръшкането и истериите също стават по-изразени. Как да постъпите, за да останете едновременно спокойни и да държите на авторитета си като родител?

В подобни ситуации може да е от полза техниката ”замяна на понятията". Представете си, че сте в детска градина с цяла група тригодишни деца. Трябва да ги изведете на разходка, да ги настаните на масата за хранене и после да ги сложите да спят, въпреки тяхното ”не".

Например:

- ”Не! Няма да обуя обувките!"
- ”Добре, нека те сами да скочат на краката ти!" (казано с игрива интонация).
Представете си как обувките бързо тичат и ХОП! - вече са на краката му.

Или:

- ”Не! Няма да ям!"
- ”Добре, няма нужда да ядем. Просто ще седнем на масата и ще гледаме как другите деца ядат. Виж как макароните плуват в супата! Хайде да ги уловим!"
Постепенно, докато ”ловите" макароните с лъжица, детето започва да се храни, без да забележи.

Друг пример:

- ”Не! Няма да спя!"
- ”Добре, няма да спим. Само ще легнем и ще чакаме мама да дойде."
Детето се съгласява, а след няколко минути вече е заспало, защото в действителност е било уморено.

Или:

- ”Не! Няма да се събличам!"
- ”Добре, няма нужда да се събличаш. Легни си така, но нека освободим коремчето, за да може да си почине от ластиците и копчетата."
Докато внимателно премахвате дрехите, детето дори не забелязва, че вече е почти съблечено.

Или:

- ”Не! Няма да ходя на разходка!"
- ”Добре, няма да излизаме на разходка. Вместо това ще отидем да търсим съкровище! Имаш ли лопатка?"
Играта бързо привлича вниманието на детето и то е готово да се включи.

Ако децата чуят “не", това само засилва съпротивата им и не възприемат никакви обяснения след това. Затова, вместо да отказвате директно, използвайте стратегията ”да, но...".

Тайната на успеха е да позволите на детето да се почувства чуто, разбрано и че има значение. Когато използвате подход “да, но...", вие не отхвърляте желанията му, а ги признавате и насочвате към приемливо решение. Този метод помага да избегнете ненужни конфликти и същевременно учи малчугана на компромис, без да се чувства пренебрегнат.

СНИМКИ: Image by lookstudio on Freepik

Image by Alana Jordan from Pixabay