Преди години попаднах на един принцип, наречен "правилото на зелената химикалка". В основата му стои идеята да не отбелязваме с червено грешките и недостатъците, както сме свикнали от ученическите си години.
Вместо това, да пробваме да подчертаваме със зелено всичко, което е направено добре. Това насочва вниманието към успехите и мотивира детето да ги повтаря.
Реших да изпробвам тази теория. Бях направила няколко не особено сполучливи мъфина, но показах най-добре изглеждащия и казах:
– Виж, този е чудесен.
Синът ми веднага възприе правилото и се съгласи.
Започнах да прилагам принципа и в други ситуации:
– Много добре си подредил този рафт.
– Благодаря ти, че днес изми чиниите.
– Радва ме как помогна на онова момиченце с колелото.
Всеки път виждах как в погледа му се появяваше решителност и след това отново тичаше да подрежда, да мие чинии и дори да търси други деца, на които да помогне.
А училището и детската градина също прилагаха този метод, което допълнително затвърждаваше постигнатите резултати. С времето той вече не се страхуваше да прави грешки и не се отказваше лесно. Започна да обича ученето и дори почти не мрази да преписва.
Един ден обаче на работа направих сериозна грешка. Подписах документ, без да го чета, и това ми коства пари. Върнах се у дома изтощена и ядосана.
– Какво се случи, мамо? – попита предпазливо синът ми, носещ каска, сякаш очакваше буря.
– Направих глупост, сгреших – казах аз и му разказах с разбираеми думи. Синът ми помълча за миг, а после попита:
– Колко години работиш там?
– Дванадесет – отговорих.
– И за първи път грешиш?
Той се прибра в стаята си, оставяйки ме сама с мислите си. Не беше прав – не ми беше за първи път, но такива моменти не се случват често. Обикновено се справям добре с работата си, и след известно време се съвзех.
Това ме накара да се замисля за ”зеленото мастило" в нашите собствени животи. Често се вглъбяваме в грешките – в лошите дни, когато викаме на децата, в изгорелите кексове, закъсненията и лошите решения. Лесно се самокритикуваме и забравяме доброто, което сме постигнали – моментите, когато сме показали търпение, когато нещата са вървели гладко.
Така, дори когато сме се научили да използваме правилото на зелената химикалка за малчуганите, често пропускаме да го приложим към самите себе си. А би трябвало.
Докато седях в кухнята и наблюдавах залеза, чух тихото играене на сина ми в съседната стая и осъзнах, че трябва да започна да се отнасям със същото внимание към себе си. Точно както уча и него.
– Прав си, малкият ми. Време е и аз да започна да живея по този начин.
Автор: Леля Тарасевич
СНИМКИ: Image by freepik
Коментари (0)
Вашият коментар