3-те грешки, които допускаме по пътя към щастието

Може ли човек да промени съдбата си във всеки един момент? Този въпрос занимава философите от векове.

Японците вярват, че щастливият живот е като път, който трябва да се следва. Но най-важното е да избегнеш трите големи грешки.

Първата грешка: завистта

Завистта е като отрова за завиждащия. Само най-силните могат да я преобразуват в нещо полезно. За повечето хора обаче тя разяжда отвътре. Как да спреш да завиждаш? Като разбереш, че няма смисъл да се сравняваш с другите – късметът идва при всеки по различно време, някои го намират в младостта, други в старостта, и същото важи за любовта.

Втората грешка: постоянното бързане

Бързането е съзнателен отказ от стратегия. Популярните книги за управление на времето говорят за многозадачност и лична ефективност. Трябва да започнеш училище рано, да завършиш университет на 18, да започнеш няколко проекта едновременно, да се омъжиш бързо, за да „не изпуснеш подходящия човек". И дори да се пенсионираш по-рано, за да имаш „повече време".
Но Омар Хайям казва: „Който е разбрал живота, не бърза". И няма причина да се съмняваме в думите му.
Японците пък вярват, че няма изпуснати влакове. Всичко се случва точно, когато му е времето. Ако нещо не се е случило още, значи не е дошъл моментът. Няма да учиш тримесечно бебе да ходи, както и няма да родиш в шестия месец на бременността.
Природата не бърза и винаги успява.
Хората обаче искат всичко по-рано и повече. Искат да се докажат, да покажат, че са най-добрите. Но това често води до прегаряне и завист към другите.
Трябва да свикнем да гледаме по-широко: това, което днес ни притеснява, утре може да се превърне в наша сила.

Третата грешка: алчността

Алчността е липса на баланс в отношенията със света. Всеки заслужава това, което има, и няма нужда да се задържа всичко само за себе си. Тук не говорим за материална алчност, а за емоционална. Всеки иска добри приятели, но не всеки се старае да бъде такъв. Колко хора са затворени в собствените си проблеми, обидени на света?
Важно е да помним: пътят, за който говорят философите, не се появява сам. Той се разкрива, когато човек има цел и ясно знае накъде върви. Без план и посока стоим на едно място. Ако не знаеш какво искаш, ще останеш с това, което не искаш.

СНИМКИ: Image by jcomp on Freepik

Image by rikyjin0806 from Pixabay

Image by StockSnap from Pixabay