Когато в едно семейство мъжът и жената се отнасят с взаимно уважение, това изгражда основата, на която децата също започват да изпитват уважение към себе си.
Ако единият родител отхвърля другия, този акт се пренася и върху децата, които го възприемат като личен удар. Защото всяко дете вижда част от своите майка и баща в себе си и когато някой от тях е отхвърлен, то чувства, че отхвърлят и него.
Бащата играе съществена роля както в живота на сина, така и в този на дъщерята, но тази роля е различна. За малкото момче татко е модел на мъжественост, пример за това какво значи да си мъж не само физически, но и психически. Момчето се ражда в свят, доминиран от женското начало, като първият му контакт с живота е чрез майката. Всичко около нея му се струва различно, чуждо. Но въпреки това, само тя може да му предаде своята любов и грижа, а когато му дойде времето, трябва с любов да го пусне към бащата, за да навлезе в света на мъжкото.
През първите години от живота си малкият мъж е под влиянието на майката, което му дава възможността да развие своята емоционална и чувствителна страна. Но в един момент тя трябва да направи място на бащата в живота му. Този процес не зависи от това дали таткото физически присъства, или отсъства. Той може да бъде далеч или да има трудна съдба, но най-важното е как майката го възприема в своята душа.
Ако тя го отхвърля, момчето подсъзнателно ще получи забрана да бъде мъж. И колкото и да се опитват други мъже около него да компенсират това – дядовци, чичовци или втори съпруг на майката, то няма да приеме тяхното влияние напълно, ако майката не е дала своето вътрешно съгласие.
За дъщерите ролята на бащата е различна. В началото, до около тригодишна възраст, те също са под влиянието на майката, но след това влизат в полето на бащата. Това е времето, в което развиват своите воля, целеустременост и логика, черти, които са част от мъжкия свят. По време на този процес малкото момиченце започва да осъзнава своята различност от бащата, своята женственост. И тук е изключително важно таткото да покаже, че я обича и я цени.
Взаимоотношенията между родители и деца са особено деликатни, а когато родителите не могат да се приемат един друг, малчуганите страдат най-много от това. Ако майката изпитва неприязън към бащата, тя може неволно да пренесе това чувство и върху детето. В резултат, то започва да се чувства отхвърлено, губейки връзката и с двамата родители. Истинското приемане на детето означава майката и бащата да уважават не само себе си, но и взаимно един друг. Само така то може да израсне с усещането, че е обичано и подкрепяно, което е основополагащо за неговото психическо и емоционално здраве. Когато това се случи, детето има шанс да изгради здрави отношения с двамата родители и да расте уверено и щастливо.
Благодарността и уважението между родителите, независимо от личните ни чувства към тях като хора, са ключови за вътрешния мир на детето и за неговото здраве, както психическо, така и физическо. Когато мама и татко се разделят, но детето продължава да има образи на двамата като важни и уважавани фигури в живота му, е в състояние да се развива пълноценно и да изгради здрава връзка със себе си. То не трябва да носи тежестта на неразбирателството в семейството. Това му позволява да запази баланс и хармония вътре в себе си.
Много родители забравят, че детето е смесица от двамата, и в опит да защитят себе си или да омаловажат значението на другия, несъзнателно поставят пречки пред здравословното развитие на подрастващото. Майките, които не успяват да приемат бащите, често се изправят пред проблеми в отношенията със самите деца, тъй като те въплъщават част от бащината същност.
Връзката между родители и деца е въпрос на духовно приемане, на уважение към произхода на малчугана и към неговата идентичност. Без значение колко добри или лоши са били партньорските отношения, детето трябва да чувства, че майката и бащата стоят зад него, както фигуративно, така и в реалността на живота. Когато това приемане се случи, то намира сили и смелост да върви напред, да изразява себе си и да следва собствената си съдба, без да се чувства обременено от миналите грешки или конфликти в семейството. А това несъмнено му дава шанс за един пълноценен и щастлив живот.
Коментари (0)
Вашият коментар