Терминът „детска амнезия" е въведен от Зигмунд Фройд през 1905 г. Според него тя обхваща първите пет години от живота на човека и няма връзка с психични разстройства.
Фройд смятал, че този феномен предпазва съзнанието на детето от ранни емоционални травми. По това време то натрупва впечатления и преживявания, които мозъкът му все още не е в състояние да обработи напълно, поради липса на опит и знания. Затова спомените от този период са частични и фрагментарни, което Фройд нарича "маскиране".
Изследователите продължават да проучват детската амнезия и провеждат различни експерименти. Един от тях включва интервюиране на малчугани на тригодишна възраст, за да си върнат спомени от ранното детство. Когато същите са интервюирани отново на възраст между 5 и 7 години, си спомнят около 60% от това, което са казали преди. При децата на възраст между 8 и 10 години този процент спада на 40%. Така учените стигат до извода, че детската амнезия настъпва около седмата година.
Някои от тях смятат, че средата играе роля в това, доколко децата си спомнят ранните си години. Например, деца, отгледани в Канада, могат да си припомнят повече лични преживявания в сравнение с деца в Китай, които помнят по-малко лични моменти, но повече събития, свързани със семейството. Това показва, че културните различия също могат да оказват влияние върху способността за запаметяване на ранни събития.
Специалисти от Медицинския център на Държавния изследователски университет в Охайо предполагат, че причината децата да не запомнят ранните си години се крие в начина, по който се съхранява информацията. По-малките не свързват събитията с конкретни места, времеви моменти или детайли, което затруднява възстановяването на тези спомени по-късно. Те може да си спомнят, че са ходили на цирк, но не могат да възпроизведат кога или с кого са били там.
Друга хипотеза е, че мъниците на тази възраст все още не разполагат с достатъчно развит речник, за да запомнят своите преживявания. Липсата на адекватни думи за описване на събитията води до блокиране на спомените. Това твърдение се подкрепя от проучване, публикувано през 2002 г. в списание ”Psychological Science”.
Пол Франкланд, канадски учен, изследвал процеса на формиране на нови неврони (неврогенеза) и неговата роля в изтриването на ранните спомени. Той предполага, че по време на формирането на нови мозъчни клетки, старите спомени се изтриват, за да направят място за нови. Този процес е най-активен до петата година от живота, което обяснява защо спомените, формирани след тази възраст, остават по-ясни и трайни.
За да потвърди теорията си, Франкланд провежда експеримент с мишки, който показва, че по-младите индивиди по-лесно забравят травматични преживявания, отколкото възрастните. Това подкрепя твърдението, че бързото създаване на нови мозъчни клетки е свързано с изтриването на ранните спомени.
Проучванията на Пол Франкланд и други изследователи водят до извода, че процесът на неврогенеза, който протича в мозъка на малките деца, има съществена роля за изтриването на ранните спомени. С напредването на възрастта той се забавя и следователно новите спомени, формирани след 5-7-годишна възраст, остават по-трайни. Той също обяснява, че формирането на нови неврони в ранните години всъщност е в полза на детето, защото помага за по-бързото учене и усвояване на нови знания. Въпреки това, то става за сметка на по-ранните спомени, които се заличават. В този смисъл, детската амнезия не е резултат на слабост в паметта, а на активен и необходим процес за развитието на мозъка.
Към днешна дата учените все още не са намерили единствено обяснение за липсата на памет от най-ранна възраст, но има множество теории, които хвърлят светлина върху причините за нея. Независимо дали става въпрос за психологическа защита на съзнанието, липсата на езикови умения или биологични процеси като неврогенезата, ясно е, че човешкият мозък е сложен и удивителен орган, който претърпява значителни промени през първите години от живота. Това забравяне на ранните години може да е ключов фактор за нормалното развитие на личността и емоционалната стабилност, тъй като предпазва детето от претоварване с информация и спомени, които то все още не е готово да обработи. Така мозъкът осигурява пространство за формиране на по-ясни и трайни спомени, които ще определят бъдещия опит и възприятие на индивида.
Докато изследванията продължават, въпросът защо не помним първите си години остава една от най-големите загадки на човешката психология и неврология, предизвиквайки учените да търсят нови отговори и да разширяват разбирането ни за функционирането на мозъка.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by ParentiPacek from Pixabay
Image by Jeniffer, Wai Ting Tan from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар