Синдромът на Даун не е болест, а особеност, свързана с наличието на една допълнителна хромозома. В повечето случаи това състояние не може да се предотврати или предвиди, макар да е известно, че възрастта на майката е най-значимият рисков фактор.
Някои от характерните физически белези включват понижен мускулен тонус (хипотония), по-нисък ръст, голяма гъвкавост на ставите, къса и широка шия, по-малки уши и по-къси пръсти и крайници.
През последните десетилетия, благодарение на напредъка в медицината, продължителността на живота на хората със синдром на Даун е нараснала значително — от 9 години през 40-те години на XX век до 60 и повече в наши дни.
Тези хора често са приятелски настроени, доброжелателни и чувствителни. Макар че могат да се сблъскват с различни здравословни проблеми, като сърдечни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, затлъстяване, диабет и слухови или зрителни увреждания, те могат да живеят пълноценен живот. Много от тях постигат значителни успехи в различни области като спорт и музика, а с правилната подкрепа някои дори завършват висше образование.
Децата със синдром на Даун са като всички останали - имат мечти, стремят се към щастие, успехи и забавления. За да се развиват, е важно да растат в общност с връстниците си и да бъдат социално интегрирани. Училището е едно от най-добрите места за тази интеграция, където децата не само научават нови знания, но и се учат да общуват, да изграждат увереност и да развиват умения.
Нашата отговорност като родители е да им обясним, че синдромът на Даун не е клеймо или страшна болест. Това е състояние, което прави децата с него уникални, но не ги прави по-малко способни или различни от другите. Училището е място, където всички заедно се учат на толерантност, съпричастност и доброта. Но този процес изисква усилия не само от учителите, но и от нас, родителите, за да възпитаме добри и подкрепящи личности.
Въпреки всички предразсъдъци и заблуди, мястото на децата с тази генетична аномалия е сред техните връстници в общообразователна среда. От изключително значение за тяхното развитие е ранната интервенция, както и достъпът до ефективно приобщаващо образование. Децата със синдром на Даун могат да учат в детски градини и в общообразователни училища, с подкрепа на съответните специалисти, според спецификата на своите потребности.
Наличието на интелектуални затруднения води до специфика в обучителния процес, съответно до някои съпътстващи особености, които отличават децата със синдром на Даун от техните връстници в детската градина и в училище, но това не бива да ги обрича на изолация и неприемане от страна на деца, родители и учители. Те са част от нашето общество, в което трябва да живеем заедно, приемайки всички свои предимства и недостатъци.
Хората със синдром на Даун се отличават със своята доброта и топлота. Почти винаги ще ги срещнем с усмивка на лицето, отворени и дружелюбни към света. Нашият дълг е да им отговорим със същото отношение. В България всяка година се раждат около 100 бебета с тази диагноза, но за съжаление много от тях биват изоставени или изолирани от обществото. Това са души с изключителна вътрешна красота – слънчеви и жизнерадостни хора. Нека ги дарим с доброта, уважение, разбиране и любов.
СНИМКИ: Image by freepik
Image by beasternchen from Pixabay
Image by beasternchen from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар