Спомням си, че когато децата ми бяха малки си мислех колко невероятно би било, когато дойде денят, в който те ще могат да си измият добре ръцете, ще спрат да разхвърлят храна по масата и ще си подреждат стаята.
Ако и на вас ви минават подобни мисли, тук съм, за да ви кажа, че синът ми и дъщеря ми вече са тийнейджъри и разхвърляната храна и стаи все още ги има Между другото, докато пиша тази статия забелязах, че на ръба на стола ми има кисело мляко.
Преди години бях научила децата да сгъват дрехите си, след като изсъхнат. Този навик не само, че не се запази, но и изчезна безследно. Сега в стаите им приличат на планини от дрехи, а те са решили, че животът е по-лесен, ако дрехите стоят разхвърляни по този начин. На стола, на леглото, на перваза на прозореца, отгоре на скрина, точно пред вратата, за да не можете да я отворите – те са навсякъде!
Имам деца, които са достатъчно осъзнати и разумни в много отношения. Да, те са достатъчно възрастни, за да почистят след себе си, да сложат прането си в коша или да избършат кухнята, след си като направят сандвич. Но те често не желаят да го направят.
Не само това, но и бъркотята е по-различна сега, когато са големи. Например – рибата, която синът ми яде заради своята специална диета и която все пропуска да изплакне от огромната купа. В резултат на това, тя направо се циментира, умирисвайки цялата стая.
Ако преди години трябваше да се оправям с мръсни памперси и петна от пюре по лигавника, сега се боря с отпечатъци на пръсти, купища дрехи, остатъци от храна или маската за лице на дъщеря ми от въглен и нещо странно и лилаво, оставящо следа от черно и лилаво в цялата къща. Все още не съм сигурна как намерих такива следи по дръжката на хладилника, но вече нищо не може да ме изненада. Другата разлика е, че преди стаите им миришеха на бебешка пудра и чист въздух, а сега – не съвсем. Преди прибирах играчки от пода, а сега се боря с разхвърляни флакони, учебници, обувки, спорни принадлежности и какво ли още не.
Един ден бях толкова бясна, че се разкрещях на двете си деца. А после си припомних следната реплика „Най-страшно е да имаш къща, в която всичко да е подредено и да не се чуват детски гласове". Е, вярно е. Но понякога тинейджърското неподчинение и нежелание да се спазват правила ми идва в повече. Може би проблемът е и в мен като родител и неумението ми да налагам тези правила.
И ви разказвам всичко това, за да не се окажете с погрешни очаквания относно настъпването на онзи светъл миг, в който домът ви ще свети от чистота. И може би това е за добро!
Автор: Кети Смит
Източник: Scarrymommy.com
СНИМКИ: Image by freepik
Image by Victoria from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар