С подходяща грижа хиперактивните деца могат да развият самоконтрол

Често наричани заболяване, проявите на хиперактивност се отличават с постоянство и могат да затруднят социалното приспособяване на детето.

В действителност, това състояние произлиза от особености в развитието на мозъка, по-конкретно в крайния мозък и моторната кора. В съчетание с липса на концентрация, тези симптоми формират познатия синдром на хиперактивност с дефицит на внимание.

Поставянето на диагноза е сложен процес, който изисква наблюдение за поне шест месеца. Обикновено първите признаци се забелязват още в ранна възраст, особено между 2 и 3 години. Въпреки че в този етап повечето мъници са естествено активни и шумни, е важно да се подчертае, че диагнозата може да бъде поставена само ако проявите са постоянни във всякаква среда.

Разграничаването на хиперактивността от типичното поведение не е лесно, особено когато детето все още не е развило напълно своите социални умения. В ранните години палавостта и желанието за лидерство сред връстниците могат да бъдат сбъркани с хиперактивност. Малчуганите често показват импулсивност и стремеж към динамични и понякога опасни игри.

Въпреки това, хиперактивността не е просто капризност. Тя се характеризира с постоянна физическа активност и трудност при задържане на вниманието, както и склонност към чести прекъсвания и противоречия с родителите. За да се разграничи от нормалното детско поведение, е от съществено значение да се наблюдава детето в различни социални среди. Ако поведението му е стабилно във всички тези контексти, това може да бъде знак за наличие на синдрома.

Препоръчително е подрастващите да бъдат включени в активни социални среди, където по-ясно се проявяват симптомите, ако те съществуват. Общуването с връстници и наблюдението на поведението в такива ситуации е ключов фактор за ранно разпознаване на синдрома и правилното му диагностициране.

Когато наблюдавате дете, което показва признаци на хиперактивност, е важно да помните, че не всички изблици на енергия и палавост са признак за това състояние. Мъниците на възраст около две години често показват силен интерес към света около тях, който се изразява в шумни игри, изследване на нови територии и импулсивни реакции. Въпреки това, при тези с хиперактивност, проявите са значително по-интензивни и постоянни.

Хиперактивността не е временно състояние, а се изразява в постоянно неспокойствие, импулсивни действия и затруднения при задържане на вниманието в продължение на дълго време. Такива деца често пренебрегват забележките на родителите си, отказват да следват указания и проявяват висока физическа активност, като скачат и се катерят по опасни места без страх от наранявания. Характерна черта на е и постоянното прекъсване на разговори или дейности, което може да бъде сбъркано с лошо възпитание. Въпреки това, този тип поведение е отражение на биологичните особености на мозъчната активност.

Един от важните съвети за родителите е да осигурят на детето повече социални взаимодействия, например, с връстници или в организирани групови занимания, където симптомите на хиперактивност могат да бъдат наблюдавани по-ясно. Ако се забелязват значителни отклонения от типичното поведение за възрастта, е добре да се потърси мнението на специалисти, които да направят подробна оценка.

С времето и подходящите грижи малчуганите с хиперактивност могат да развият умение за контрол на поведението си, но ранното разпознаване и интервенция са ключови за подпомагане на тяхното развитие и адаптация в обществото.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Rudy and Peter Skitterians from Pixabay