Работи ли наистина концепцията за нежното родителство?

Сара Оквел-Смит, експерт в областта на детското възпитание и автор на книги като "The Gentle Parenting Book", въвежда концепцията за т.нар. "нежно родителство".

Този подход се основава на разбирането, че децата не винаги могат да контролират своите реакции и действия, което е естествена част от тяхното развитие.

В последващите си трудове, включително тези за детския сън и обучение на гърне, както и чрез семинарите и консултациите си, тя развива идеята за този метод на възпитание.

Позитивното родителство е стил, който се основава на положителното възприемане на детското поведение. Въпреки че на пръв поглед може да изглежда прекалено мек и толериращ, той е дълбоко обвързан с четири основни принципа: емпатия, уважение, разбиране и ясно зададени граници.

Основната концепция е, че когато родителите се научат да не реагират рязко на всяко неподходящо поведение, по-лесно осъзнават, че отрочетата им имат ограничени способности за самоконтрол. Подходът на съчувствие и уважение към децата често води до по-добри резултати, отколкото викането или наказанията. Тук границите все още съществуват, но начинът, по който се налагат, е съобразен с емоциите и нуждите на детето.

Този метод е често критикуван, най-вече поради погрешната му асоциация с привързаното родителство – подход, който изисква много тясна емоционална и физическа връзка с малчугана. Привързаното родителство понякога се смята за прекалено защитаващо, което ограничава самостоятелността на по-малките. Въпреки това, положителното възпитание носи ползи, като например способността на децата да разбират по-добре своите емоции и важността на границите. Вместо да използват наказания, родителите в този подход с търпение обясняват защо определено държание е неприемливо, като същевременно подкрепят детето в изграждането на увереност и чувство за сигурност. Една от най-големите ползи на позитивното родителство е, че то насърчава дълготрайна, здрава връзка с детето, изградена на база взаимно уважение.

1. Емпатия и уважение към детето. Показването на съпричастност и разбиране създава спокойна и стабилна среда в семейството.

2. Децата трябва да знаят какво се очаква от тях, като същевременно се уважава тяхната личност и възможности.

3. Вместо да се прилагат сурови наказания, последиците трябва да помагат на детето да разбере връзката между своите действия и резултатите от тях.

4. Здравословните граници и ясните последствия са насочени към създаването на сигурна среда за децата.

Емпатията и поставянето на реалистични очаквания позволяват на родителите да разбират поведението на малчуганите, като същевременно моделът на емпатично отношение ги учи да бъдат съпричастни към другите. Това също така дава възможност за определяне на граници, които целят не само дисциплина, но и защита.

Търпението и постоянството са от ключово значение за успеха на този подход. Едно от най-честите предизвикателства е майките и бащите да останат спокойни и да избегнат реактивни отговори в трудни ситуации. Децата, които тепърва се учат да разбират граници и да управляват емоциите си, също се сблъскват с разочарование в началото.

В крайна сметка, нежното родителство изисква също така грижа и разбиране към себе си. Децата ще продължават да плачат, да изпадат в гняв или да отказват да слушат – това е част от тяхното развитие и не ви прави по-малко способни или посветени на тях.

СНИМКА: Image by lookstudio on Freepik

Image by Ilham Nor from Pixabay