Днес много психолози и педагози, особено тези, които минават за „прогресивни", приемат за неправилно съзнателното обучение на малкото дете.
Според тях излишната информация се отразява отрицателно на нервната система на детето и е по-естествено да се остави само на себе си и да му се разреши да прави всичко, което иска.
Някои даже са убедени, че на тази възраст детето е егоист и прави всичко само за свое удоволствие. Затова родителите по целия свят под влияние на такива идеи съзнателно следват принципа „да се остави на мира".
И същите тези родители, когато децата им отиват в детската градина или на училище, моментално се отказват от този принцип и изведнъж стават строги, опитвайки се да възпитават и да научат на нещо децата си. И безпричинно „ласкавите" майки се превръщат в „страшни".
Между другото, от изложеното по-горе е ясно, че всичко трябва да бъде обратното. Именно в първите години от живота на детето е необходимо да бъдем с него и строги, и ласкави, а когато започва да се развива само, е необходимо постепенно да се научим да уважаваме неговата воля, неговото „Аз". Казано по-точно, родителското влияние трябва да се прекрати до детската градина. Ненамесването в ранна възраст, а след това натискът върху детето на по-късен етап, може само да погуби в него таланта и да предизвика съпротива.
От древни времена се счита, че изявеният талант е преди всичко наследственост, каприз на природата. Когато ни казват, че Моцарт е дал своя първи концерт на 3-годишна възраст или че Джон Стюарт Милл е четял класическа литература на латински на същата възраст, болшинството реагират просто: „Разбира се, те са гении".
Обаче, подробният анализ на ранните години и на Моцарт, и на Милл показва, че тях строго са ги възпитавали бащи, които са искали да направят своите деца забележителни. Предполагам, че нито Моцарт, нито Милл са родени гении, техният талант се е развил максимално благодарение на това, че още от ранно детство са им създадени благоприятни условия и им е дадено прекрасно образование.
И обратното. Ако новороденото се възпитава в чужда на неговата природа среда, няма шансове да се развие напълно в бъдеще. Най-яркият пример – историята с „момичетата-вълци" Амала и Камала, намерени през 1920 г. в пещера на югозапад от Калкута (Индия) от един мисионер и неговата жена.
Те положили всички усилия, за да върнат човешки облик на децата, възпитани от вълци, но всички усилия се оказали напразни. Прието е да се счита като разбиращо се от само себе си, че дете, родено от човек, е човек, а детето на вълка – вълк. Обаче у тези момичета и в човешки условия продължавали да се проявяват вълчите навици. Излиза, чe образованието и окръжаващата среда, в която попада младенецът веднага след раждането, преди всичко и определят какъв ще стане – човек или вълк!
Размишлявайки над тези примери, все повече и повече мисля за това какво огромно влияние над новороденото оказват образованието и окръжаващата среда. Този проблем придоби огромно значение не само за отделни деца, но и за здравето и щастието на цялото човечество. Затова през 1969 г. се заех със създаването на организацията „Японска асоциация за ранно развитие". Наши и задгранични учени се събраха, за да могат в експериментални класове да изучават, анализират и разширяват приложението на метода на д-р Шиничи Сузуки в обучението по цигулка на малки деца, който привлече тогава вниманието на целия свят.
С напредването на работата ни стана съвършено ясно доколко порочен е традиционният подход към децата. Ние сме приели, че знаем за децата всичко, докато всъщност знаем твърде малко за техните реални възможности. Ние отделяме много внимание на въпроса на какво да учим децата над 3-годишна възраст. Но съгласно съвременните изследвания към тази възраст развитието на клетките на главния мозък вече е завършено на 70-80%.
Не означава ли това, че сме длъжни да насочим усилията си на по-ранното развитие на детския мозък до 3-годишна възраст? По-ранното развитие не предлага насилствено захранване на кърмачетата с факти и цифри. Главното е – въвеждане на новия опит „навреме". Но само този, който се грижи ежедневно за детето, обикновено майка му, може да разпознае това „навреме". Аз написах тази книга, за да помогна на тези майки.
Избрано от: „След тригодишна възраст е вече късно", Масару Ибука
СНИМКИ: Image by rawpixel.com on Freepik
Image by Ofoto Ray from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар