Петър Димков за правилното възпитаване на дете

Тежкият проблем на родителите не е самото раждане на детето, а неговото отглеждане и правилно възпитание.

Раждането е нещо природно, а възпитанието е разумна дейност. Възпитанието изисква от страна на родителите, а особено от страна на майката, много разум, търпение и доброта.

Във всяко свое действие те трябва да влагат разсъдък, който липсва на детето, да го разбират и да го направляват. Винаги трябва да имат предвид голямата му впечатлителност и да разбират непрестанната му подвижност. Трябва да се стараят да станат деца с детето, да се отнасят към него кротко, за да бъдат обикнати от него, и същевременно да умеят да му вдъхнат чувство на уважение, за да им се подчинява то без принуда.

Ядът се проявява у малките деца понякога с такава сила, че може да причини конвулсии. При такова състояние на детето трябва да запазим съвършено хладнокръвие. Ако то заплашва и иска да удря, ще му попречим, като му хванем ръцете; ако не ходи още, може да се остави просто на килима на пода да се търкаля колкото си ще. Най-после, ако ядът му не престава, може да се пръснат в лицето му няколко капки студена вода. Това почти винаги укротява детето и го кара да се засрами от състоянието, в което се е оказало. Ако плаче, ще го успокоите, като опитате да го накарате да се разкае за своята постъпка. Най-после често тези избухвания на гняв могат да се избегнат, като се стараем да не дразним детето без нужда.

Някои деца се сърдят и даже се отказват от най-приятните за тях неща само и само да не отстъпят в сръднята си. Единственото нещо, което трябва да направим, е да не им обръщаме внимание и да ги оставим да се сърдят. Те ще разберат много скоро, че околните добре поминават и без тях и че само те ще страдат от упорството си. При това трябва да се пазим да не направим ни най-малка отстъпка, пряка или косвена, като ги повикаме от ъгъла, където са се свили, и ги придумваме. Това, което най-много им се иска, е да им отстъпим и да се занимаваме с тях. Но когато те сами дойдат при нас, трябва да ги приемем с доброта, с което ще ги накараме да почувстват, че са били длъжни да отстъпят.

Някои деца проявяват нежност или един вид подмилкване, което е само ласкателство, за да получат, каквото искат. Колко е мъчно да се откаже нещо на дете, което ни целува! Обаче трябва да му противостоим, без все пак да му дадем да почувства, че сме проникнали в неговата малка хитрост. Не бива да му се даде повод да мисли, че не вярваме в искреността на неговите милувки, но то да разбере, че тези милувки трябва да бъдат безкористни и че те няма да накарат никого да му даде нещо, което му е било по начало отказано.

Откровеността е едно от първите качества, които трябва да се вдъхнат на детето. Всичко, което би го научило, макар и на най-малкото притворство, трябва безмилостно да се изкоренява.

Трябва най-грижливо да се избегне всичко, което може да породи у детето чувство на страх. Обикновено децата се боят много от тъмнината било защото отрано не са свикнали с нея, било че са ги плашили с нея. Ако още от първите дни майката има добрия навик да изгасва всички лампи, щом сложи детето да спи, този страх от тъмнината никога няма да се породи. Когато някакъв предмет плаши детето, трябва да се приближим, за да го пипне и то. Ако е животно, ще го помилваме. Ако е някакъв силен шум, гръмотевица, светкавица и пр., показваме му, че това никак не ни е уплашило и му говорим за него като за съвсем естествено нещо. Особено важно е да не плашим децата. За целта не трябва да им разказваме приказки за дяволи, вампири, свръхестествени видения, защото това често докарва нервни разстройства. Ако детето се страхува от нещо, то за това са виновни околните, които са го плашили.

Детето се ражда с чиста и непокварена душа. През първите години на своя живот то не знае що е лъжа и не прикрива истината. Под влияние на улицата, на околната среда и по подражание на своите близки детето се научава да лъже. Някои деца лъжат от страх да не бъдат бити, други, защото самите им родители вършат това, трети прикриват истината от интерес. Те се защитават инстинктивно, като казват: „Не съм аз."

Необходимо е да се убеди детето и да му се внуши, че няма да бъде наказано, ако каже истината. Трябва да се действа само по пътя на разума, без заплахи и тормоз, за да се създаде у него навикът да казва истината. Нашите съвети и действия към децата трябва да бъдат предварително и добре обмислени. Всяка наша грешка и непредвидливост оставя незаличим печат върху детската душа. Недостатъците у детето са почти всякога последица от по-раншни наши грешки. Трябва родители и учители, със задружни усилия, да поправяме недостатъците на децата - преди всичко лъжата, кражбата, леността, злобата, завистта, непослушанието и др. Трябва да караме детето смело да признава своите грешки. Да развиваме у него чувство за отговорност.

Забавите и игрите са друг също така важен въпрос, защото „играта е детският рай". Колко чести са оплакванията, че детето не се заиграва само, а иска от другите да го забавляват. То измъчва с капризите си майка, баща, дядо, баба. Не помагат никакви играчки - детето иска ту едно, ту друго и търси постоянна промяна. Грешката е там, че на децата се купуват много и все нови играчки. По този начин детето загубва способността само да се забавлява и да си прави играчки. За децата особено полезни са тия играчки, които могат да се сглобяват, разглобяват или от които може да се правят разни комбинации - къщички, кулички и други фигури.

Във всеки случай спазвайте следните правила:

1. Не давайте на децата изведнъж по много играчки, защото с това ги правите разсеяни.
2. Не купувайте нова играчка на детето, докато не използва старата и не й се насити.
3. Не се тревожете, че детето е счупило купената му нова играчка - със счупената често то се забавлява много по-добре и повече твори, отколкото с новата.

Накрая ще отбележим, че най-добрата играчка е тази, която детето само е направило с ръцете и въображението си. При това децата трябва да играят предимно с връстниците си, понеже стремежите и силите им са еднакви.

Източник: “Българска народна медицина" Том 2: „Болести, профилактика и лечение на жената и детето", Петър Димков, изд. „Астрала", 2001 г.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Taras Yasinski from Pixabay