Унищожителният ефект на родителските крясъци към децата

Много родители се разпознават в ситуацията, в която детето не реагира на молбите им – колкото и настойчиво да ги повтарят.

Казвате му: „Изключи телевизора, време е за домашни." Реакция няма.

Следват още няколко напомняния, докато не изгубите търпение, викнете и тогава детето казва: „Какво съм направил?" За капак, то ви се обижда за тона и прекъснатото забавление.

В книгата на Робърт Фулгъм „Всичко, което наистина ми трябва да знам, научих в детската градина", той разказва за село в Южния Пасифик, където практикуват „уникален начин за сеч на дървета". Когато едно дърво е твърде голямо, за да бъде отсечено с брадва, някой от селото, който има „специални сили", отива при дървото всяка сутрин и му крещи с всичи сили. След 30 дни дървото умира и пада. Хората от селото твърдят, че викането убива духа на дървото.

Вероятно това е еднo странно поверие, но е добър повод за размисъл. Защото в голяма степен важи и за нашите деца. Постоянното викане убива техния дух и вътрешна мотивация. Без този вътрешен стимул те стават все по-малко склонни да сътрудничат. Учат се, че трябва да действат само когато някой ги подтикне с груба сила и агресивен тон.

Когато молбите се пренебрегват, а вие повишавате тон, създавате модел, при който малчуганите разбират, че трябва да реагират само при крясъци. Тази динамика не само изтощава родителите, но и вреди на детето, като подкопава вътрешната му мотивация и създава усещане за натиск.

Как да прекъснете този цикъл?

1. Прекратете повторенията – Давайте инструкциите само веднъж и ги подкрепяйте с действие.

2. Използвайте последствия – Вместо празни заплахи, предложете изпълними варианти: „Ако не спреш играта сега, утре няма да я пусна."

3. Запазете спокойствие – Децата следят реакциите ви. Спокойният тон учи на уважение и контрол.

4. Демонстрирайте действия – Ако телевизорът не се изключи, просто го направете сами, без допълнителни думи.

С ясни граници и постоянство ще научите детето да обръща внимание и да поема отговорност. Този подход изгражда доверие, като ви освобождава от излишния стрес, а детето усеща уважение и сигурност.

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Myriams-Fotos from Pixabay