Родителите са навигатори в живота на своите деца – те ги подготвят за предстоящото, вдъхват им увереност и кураж да открият и бъдат себе си.
Но в някои случаи несъзнателно могат да натоварят малчуганите със свои нагласи и модели, които вместо да ги подкрепят, ги възпрепятстват в различни аспекти от живота.
Не забравяйте, че всеки от нас носи в себе си думи и фрази, които често си спомня от детството – тези, които са били изречени от родители или близки хора.
Майките и бащите неизбежно предават на децата си част от своя опит и възприятия, както и начина си на реагиране на житейски ситуации. Това предаване не се случва само чрез думи, но и чрез емоции, ежедневен живот и случки. Според съвременната психология е важно да говорим с децата си по различни теми – дори по такива, които някога са били табу. Най-важното е разговорите да са съобразени с възрастта на детето, да са поднесени на ясен и разбираем език и да носят смислен контекст. Вижте някои неподходящи фрази и тяхното въздействие:
1. „Баща ти нищо не разбира!"
Когато родителите говорят лошо един за друг в присъствието на детето, това:
Подкопава авторитета и на двамата;
Разклаща сигурността и увереността на детето;
Провокира тревожност и вътрешни конфликти;
Изкривява възприятието му за здравословни отношения.
Детето не бива да бъде поставяно в ролята на съдия в семейните конфликти. Вашите проблеми са ваша отговорност – не прехвърляйте емоционалния товар върху него.
2. „Толкова съм уморен от тези кресливи същества!"
Дори в общ разговор не трябва да изразявате неприязън към децата като цяло или към вашето собствено. Фрази като „Не те искахме", „Толкова беше трудно да те имаме" или „Ти разруши живота ни" създават у детето усещане за вина, че е на този свят, и го карат да постави под съмнение правото си на щастие и съществуване.
3. „Живея с него само заради теб!"
С тази реплика натоварвате детето с мисълта, че е отговорно за съхраняването на вашето семейство. Това го учи да жертва собствените си желания и щастие заради другите. Вместо да го подкрепяте, така го поставяте в ролята на спасител.
4. „Как можа?"
Когато използвате детето си, за да разберете лични неща за другия родител, го въвличате в конфликти, които не са негови. Този подход създава ненужно напрежение и подкопава доверието му в хората, които трябва да му бъдат пример.
5. „Виж, той е толкова готин!"
Вашият партньор е ваш избор, а детето ви не трябва да бъде въвлечено в отношенията ви. За него няма нужда от „нов баща" или „нова майка" – неговата любов към родителите му е безусловна и не зависи от вашите възгледи.
Вместо да избягвате разговори по деликатни теми, подходете открито, но с внимание към възрастта и емоционалната зрелост на детето. Използвайте прост език, морални принципи и примери, които то може да разбере и осмисли.
Малчуганите заслужават да растат със сигурност и подкрепа, а не с тежестта на проблемите на възрастните. Родителите са тези, които задават рамката на детството – нека тя бъде пълна с уважение, разбиране и любов.
СНИМКИ: Image by freepic.diller on Freepik
Image by Cortex Zone from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар