Защо възпитанието с крясъци не помага

Възпитанието на децата е сложен и дълбок процес, който изисква търпение, любов и разбиране.

Въпреки това, много родители се озовават в ситуации, в които губят контрол и използват викането като средство за дисциплина.

Крясъците често изглеждат като бърз и лесен начин да наложим своето мнение или да спрем нежелано поведение, но изследванията и опитът показват, че този метод има далеч повече негативни, отколкото положителни ефекти. Вижте защо виковете не само че не помагат, но и могат да навредят на малчугана, и какви са алтернативите за по-ефективно и здравословно възпитание.

На първо място, крясъците често водят до краткосрочно подчинение, но те не изграждат разбиране за причините зад дадено правило или граница. Когато родителят вика, детето реагира по инстинкт – от страх или чувство на вина – но този моментен ефект е измамен. Вместо да научи как да избира правилното поведение, то просто се опитва да избегне следващия конфликт. Това води до повърхностна промяна в поведението, без развитие на морални и социални умения.

Дълготрайните последици от редовното излагане на крясъци могат да бъдат много по-сериозни. Според психологически изследвания децата, които често са обект на вербална агресия, са по-склонни да развият тревожност, ниско самочувствие и дори депресия. Те могат да усвоят модела на агресивно общуване и да го приложат в собствените си взаимоотношения. Така цикълът на негативно възпитание продължава.

Когато родителят вика, той изпраща послание, че емоциите като гняв и фрустрация трябва да се изразяват по шумен и агресивен начин. Децата, които растат в среда на крясъци, често се чувстват неразбрани и нежелани. Вместо да се почувстват подкрепени и насочвани, те усещат отхвърляне и заплаха.

Крясъците също активират стресовите хормони в детския организъм. Постоянната им активност може да навреди на развитието на мозъка, особено в ранна възраст. Така въздействието на виковете излиза далеч извън настоящия момент – то влияе на когнитивните и емоционалните умения на малчугана.

Често родителите прибягват до крясъци, защото се чувстват безсилни, изтощени или сами. Стресът от ежедневието, липсата на подкрепа и притеснението за доброто на децата могат да доведат до емоционални изблици. Важно е да се разбере, че всички допускат грешки. Осъзнаването на причините зад крясъците е първата стъпка към промяна.

1. Бъдете пример за поведение

Децата се учат от действията на родителите си. Ако запазвате спокойствие в напрегнати ситуации, ще покажете на детето как да се справя със стреса и конфликтите по здравословен начин.

2. Слушайте активно

Често по-малките просто искат да бъдат чути. Вместо да викаме, нека зададем въпроси и покажем разбиране към техните чувства. Например, вместо "Защо винаги правиш така?!" можем да попитаме "Какво те накара да постъпиш така?"

3. Поставяйте ясни и реалистични граници

Когато детето разбира какви са правилата и защо съществуват, е по-малко вероятно да ги наруши. Обяснете последиците от поведението му спокойно, но твърдо.

4. Управлявайте собствените си емоции

Родителството е трудно, но практиките като дълбоко дишане, кратки паузи или дори консултация с терапевт могат да помогнат на родителя да се справя с гнева си.

5. Използвайте позитивна дисциплина

Вместо да се фокусирате върху грешките, насочете вниманието към това, което детето прави така, както трябва. Похвалата и насърчението могат да бъдат много по-мотивиращи от наказанията.

Възпитанието е процес, който изисква време, търпение и готовност за промяна. Крясъците изглеждат бързо решение, но не помагат в дългосрочен план. Напротив, те вредят както на детето, така и на връзката между родителя и него.

СНИМКИ: Image by peoplecreations on Freepik

Image by StockSnap from Pixabay

Image by Cortex Zone from Pixabay