Напишете дума/думи за търсене

Защо някои деца заспиват трудно (и защо не е по ваша вина)

Когато първородният ми син беше бебе, вероятно съм прекарала безброй часове в опити да го приспя. Кърмене, люлеене, пеене, разходки на ръце – какво ли не пробвах.

С времето методите се променяха: ту го оставях сам да заспи, ту му разказвах приказки с надеждата, че ще се унесе. Но колкото и да се стараехме със съпруга ми – а той беше не по-малко ангажиран в процеса – приспиването си оставаше истинско предизвикателство.

Опитвахме всичко възможно: стриктен режим, повече движение през деня, ограничаване на захарта – нищо не даваше резултат. Нашето дете просто отказваше да се предаде на съня. Очите му винаги бяха широко отворени, а умът му – неспокоен и буден. Веднъж заспал, спеше дълбоко, но самият процес беше дълга борба. И, разбира се, като всяка майка, се питах дали аз не правя нещо грешно.

Когато се роди вторият ми син, очаквах същото – още една безсънна битка. Но ме очакваше изненада. Това бебе заспиваше лесно и бързо, без излишни драми. Разбира се, обичаше да го гушкам и да го кърмя, но след това сладко потъваше в съня. Разликата между двете ми деца беше поразителна, въпреки че с тях прилагахме напълно еднакъв подход.

Тогава осъзнах нещо важно – не аз бях причината за безсънието на първото ми дете. Просто някои бебета се раждат с различен темперамент по отношение на съня. Наблюдавах същата закономерност и при децата на приятели – дори отглеждани по еднакъв начин, едни заспиваха лесно, други – не.

Това осъзнаване ми донесе облекчение. Когато разбираш, че трудното заспиване не е „проблем", който трябва да решиш, а просто част от характера на детето, спираш да се самообвиняваш. А също и да обвиняваш самото дете. Големият ми син вече порасна, но все още понякога му е трудно да се унесе. Сега се опитвам да му помогна да приеме този факт и да не се бори с него.

Ако вие също имате дете, което трудно заспива, знам колко изтощително може да бъде. Има безброй съвети и техники, които можете да пробвате, и някои наистина ще помогнат. Но ако питате мен, най-важното е да приемете, че това е част от характера на вашето дете. Така ще си спестите ненужни тревоги и ще си позволите да се наслаждавате повече на времето с него.

АВТОР: Уенди Уизнър

СНИМКИ: Image by freepik

Image by Pexels from Pixabay

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ