За първи път Мари Константин, дъщерята на телевизионната водеща Гала, разкрива себе си пред публиката не само като дете на известна майка, но и като жена, преминала през една от най-тежките възможни битки – тази за живота си.
Пред Мон Дьо в студиото на Нова телевизия тя говори откровено за сблъсъка между най-голямото щастие и най-големия кошмар в живота си.
Малко след като става майка за първи път, Мари чува думи, които променят всичко – диагнозата „рак". Само три месеца след раждането й съобщават, че има образувание на бъбрека.
„На първия месец след раждането ме изпратиха на ядреномагнитен резонанс, за да видят какво се случва и след изследването ме извикаха в една малка стаичка да поговорим. Казаха ми, че имам образувание на бъбрека", разказва Мари.
До изследването се стига случайно – заради счупено ребро. Но животът има свои планове. Следва шокираща диагноза – рак на десния бъбрек. Мари си спомня малко от дните след това. Излизането от болницата, първата среща с партньора й Константин - всичко е като в мъгла.
„Беше като тези снимки, на които ти си на фокус и всичко е размазано", споделя тя. Така започва най-страшното изпитание – дни, в които не знае дали ще има сили и време да бъде до дъщеря си. Седмици, в които страхът изяжда всяка мисъл.
„Първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея, да я вдигам. Не знаех дали Лора ще има майка", допълни Мари.
В критичния момент помощта идва от вуйчо й, благодарение на когото заминава за Германия, където се подлага на операция. В момента образуванието е отстранено, но спомените, белезите и болката още са с нея.
„На всеки три месеца трябва да ходя на изследвания, на прегледи. И се надявам след пет години, ако седна пак на това столче, да мога да кажа, че ракът не е в мен", казва вече с усмивка Мари.
През цялото време, въпреки всичко, тя остава силна. Упорита. Вярваща. А най-голяма подкрепа е усещането за майчинство, което й дава смисъл и кураж.
„Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих и за себе си, и за всичко. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще", обясни дъщерята на Гала.
Гневът, който изпитва, не е насочен към съдбата или към Бог. Той идва от болката, че не може да бъде пълноценно до дъщеря си, да я гушне, да бъде част от първите й моменти. А най-много болка, казва тя, е видяла в очите на майка си – Гала.
„Тя във всеки един момент се опитваше да се събере. Да не личи. Смятам, че в много моменти и колегите й са го виждали. Сигурно и зрителите. Само тя знае какво е преживяла", каза още Мари.
Преживяното я прави по-затворена, по-сдържана в изразяването на емоции, но също така й дава и сила да споделя, когато вярва, че това може да е полезно за другите.
„Моето щастие обича тишината. И тъгата ми обича тишината. И тази част от живота си никога не я споделям. Или ако го направя, е с голяма закъснение", обясни Мари.
Сега обаче тя осъзнава, че нейната лична история може да бъде опора за други жени, преминаващи през подобни изпитания. И решава да говори – не за себе си, а за тях.
„Важното е защо казваме днес това на хората. Винаги съм вярвала, че когато човек има трибуна, не може само розовото. И не минавам само аз през това. Смятам, че трябва да се споделя", казва тя и допълва, че се надява, че през своята история може да вдъхне „мъничко надежда" на жените като нея.
Когато Мон Дьо я пита дали е изпитвала гняв към себе си или към Бога, Мари категорично отрича.
„Аз съм вярващ човек, така че мисля, че Господ ми е давал изключително много. Бил е безкрайно щедър към мен. Имам много, за което да бъда благодарна", казва тя. Не се сърди и на тялото си – то е създало образуванието, да, но също така е създало и живота на дъщеря ѝ.
Сега Мари е решена да посвети времето си на Лора – да бъде до нея, да ѝ дава любов и сигурност.
"Обичам да съм вкъщи и да създавам уют, да се наслаждавам на времето с близките си", сподели още тя.
Коментари (0)
Вашият коментар