Замисляли ли сте се някога как са били хранени бебетата в миналото? Човечеството е съществувало хилядолетия без блендери, бурканчета с пюрета и специално произведени храни. И въпреки това, хората са отглеждали здрави деца – често при условия, при които ежедневието не е оставяло място за приготвяне на отделна храна за най-малките.
Ако сте слушали разказите на своите баби и дядовци, със сигурност знаете, че животът в миналото е бил суров, особено в селските райони. Жените са носели вода от кладенеца, работели са по нивите, гледали са животните, сами са шиели и тъкали, месели хляб и приготвяли млечни продукти у дома. Всичко е било ръчно, бавно и трудоемко. Храната е била сезонна, често оскъдна, и съобразена с религиозния календар. Обикновено готвенето е било поверено на по-възрастните жени, които вече не са можели да вършат тежка физическа работа, докато по-младите са се връщали на полето скоро след раждането.
В тези условия е било трудно да се отделя специално внимание на захранването. Бебетата са се кърмели продължително, а след това постепенно са започвали да ядат същата храна като останалите – попарено хлебче, коричка за дъвчене или парченце кост. В някои култури е било прието децата да бъдат хранени с предварително сдъвкана храна от родителя – един естествен преход към твърдата консистенция.
Ако кърменето не е било възможно, животинското мляко е било алтернатива – често от кози, овце, крави, а в някои краища на света дори от магарета, камили или прасета. Има дори сведения, че някои бебета са сучели директно от животните. Понякога се е давала и каша от зърнени брашна. Заради липсата на добри хигиенни практики, тези методи често са водели до болести и висока детска смъртност. Археологически открития потвърждават, че в някои гробове на малки деца са намирани и примитивни съдове за хранене. Животинското мляко, обаче, не е било подходящо за човешките бебета – неговият състав отговаря на нуждите на животните, а не на хората.
С настъпването на индустриалната епоха и нуждата жените да работят извън дома, се появява необходимостта от заместители на кърмата. През 1867 г. химикът Юстус фон Либих създава първата "бебешка супа" – смес от краве мляко, брашно, малц и сода, която скоро започва да се произвежда в суха форма. Това бележи началото на индустриалното производство на заместители на майчиното мляко.
В същата година Хайнрих Нестле представя на пазара "Млечната храна Нестле" – смес от сухар и кондензирано мляко. Рекламите я представят като по-добра от кърмата, макар че реално тя е била бедна на жизненоважни вещества.
Тези първи формули всъщност не са били съобразени с нуждите на бебетата – липсвали са витамини, минерали и достатъчно белтъчини. Лекарите бързо забелязват, че децата, хранени с тях, не растат нормално и често боледуват. За да компенсират хранителните дефицити, започва въвеждането на допълнителни храни още през втория или третия месец – плодови и зеленчукови сокчета, зърнени каши и пасирани храни, които бебето може да гълта без усилие.
През първите десетилетия на XX век настъпва още една важна промяна – кърменето вече не се оставя на инстинкта и ритъма на майката и бебето, а започва да се регулира от строги правила. Педиатрите препоръчват хранене по график, в точно определени часове. Това води до затруднения при майките – кърмата често се оказва „недостатъчна" или „нехранителна", и нуждата от дохранване с изкуствени смеси се възприема като неизбежна.
Паралелно с това се появяват първите готови пюрета и каши – продуктите са рекламирани като удобни, безопасни и пълноценни. В началото на 30-те години на XX век американската компания „Гербер" става пионер в производството на бебешки храни в бурканчета. Лицето на бранда – бузесто, усмихнато бебе – става емблема на модерното детско хранене. Маркетингът залага на идеята, че фабричните храни са по-хигиенични и осигуряват така необходимите витамини, особено във време, когато значението на тези вещества за здравето започва да се изяснява научно.
Така все по-рано започват да се въвеждат твърди храни, дори преди шестия месец, като се съставят подробни схеми и таблици – коя храна кога, в какво количество и в каква форма. Но тази строгост се оказва и нож с две остриета.
Много деца започват да проявяват нежелание за хранене, отказват да опитват нови вкусове, не желаят да дъвчат. Педиатрите отчитат, че значителна част от посещенията в кабинетите им са именно заради подобни хранителни затруднения, наричани често "анорексия". Налагат се различни стратегии – от „остави детето гладно, докато огладнее" до трикове и игри, с които храната да бъде приета.
Все пак, не липсват и по-модерни разбирания. Още в средата на века се появяват идеи, че децата трябва да бъдат насърчавани да развиват собствен вкус и интерес към храната. Един от първите, който говори за това, е д-р Бенджамин Спок – макар че част от вижданията му по отношение на кърменето днес се оспорват, той подкрепя вярването, че децата трябва да се учат да се хранят по свой ритъм.
През втората половина на XX век, ранното захранване остава практика – повечето бебета започват да получават пюрета още на 3-4 месеца. Първоначално са с фина консистенция, после по-груба, а по-късно се добавят и парченца храна за самостоятелно хранене.
В края на 90-те години на миналия век започва да набира популярност т.нар. педагогическо захранване, особено в страните от бившия СССР. Методът е насочен основно към кърмените деца и залага на това те да получават мънички порции (буквално колкото грахово зърно) от храната на семейството. Целта е детето постепенно да привикне към общото меню и с времето изцяло да премине към него. Макар и близък по философия, този подход не може да се приравни със съвременното захранване, водено от бебето (т.нар. Baby-Led Weaning), тъй като при педагогическото захранване бебето не избира самò какво и кога да яде – родителят решава.
И до днес, родителите често са объркани от многобройните и понякога противоречиви съвети. Макар Световната здравна организация и здравните власти у нас да препоръчват изключително кърмене до шестия месец и захранване след това, в практиката не е необичайно захранването да започне значително по-рано. Някои лекари все още съветват даване на вода, чайчета или дори плодови сокове от втория месец – нещо, което вече е остаряло и отречено от съвременните насоки.
Историята на детското хранене показва как разбиранията ни за това какво е „правилно" са се променяли многократно – често под влияние на науката, но и не по-малко – под влияние на търговията, модата и културните нагласи.
СНИМКИ: Freepik
Unsplash
Коментари (0)
Вашият коментар