Няма доказателства, че жената е знаела, че е бременна и за умишлено убийство, решиха окръжните магистрати в Русе
На втора инстанция Русенският Окръжен съд е постановил оправдателна присъда за 41-годишната русенка Виолета Еленска. В нощта срещу 27 март през 2014 година, жената роди бебето си в тоалетната и го остави да умре. На 8 март русенката, която е със забавено умствено развитие, бе осъдена от Русенския Районен съд за убийството на детето. Виолета бе призната за виновна че като майка умишлено е убила рожбата си и й бе наложено наказание от две години и половина лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. След обжалване от страна на защитника на жената обаче, през юни състав на Русенския Окръжен съд, с председател Милена Пейчева, е отменил присъдата и е постановил, че Еленска е невинна.
Жената живеела със съпруга си и 7-годишното им момченце в кв. „Здравец”. През 2014 година обаче и двамата били безработни и финансово затруднени, гласят мотивите на съда, публикувани през август 2016.
Към март 2014 г. Виолета започнала видимо да наедрява, при което някои от съучениците на сина й му казвали, че майка му е бременна, което той отричал. Жената също забелязала промяната в теглото си, свързана с подуване в областта на стомаха и общо неразположение, но го отдавала на недоброто си здравословно състояние. Тя не търсела за себе си лекарска помощ, нито се съмнявала в евентуална своя бременност, въпреки, че от септември, 2013г. нямала редовен менструален месечен цикъл, тъй като двамата със съпруга й не планирали да имат в момента второ дете. Въпреки това, пазела бебешки дрехи и играчки от сина си, с надеждата, че ще се сдобият в бъдеще с още едно дете. Русенката нямала навика да посещава гинеколог, защото не била здравноосигурена, семейството изпитвало паричен недостиг и тя си обяснявала своето състояние с доказана алергична реакция, която организмът й проявявал към редица медикаменти, вкл.аналгетици и други алергени, като храни, лекарства, мръсен въздух, в резултат на което тялото й се подувало, включително в коремната област, появявали се отоци в отделни негови части, а така също за известен период от време нямала менструация и това явление не било необичайно за нея. Тази симптоматика провокирала изграждане у подсъдимата с течение на времето на определени страхови възприятия, изразени в неприязън и нежелание да провежда лечение с лекарствени средства, към посещения на лекарски кабинети и престой в болнични заведения, поради което никога не била посещавала и личния си лекар.
В нощта срещу 27 март тя усетила силни болки в корема. Влязла в тоалетната и родила момиченце. В един момент тя казала на мъжа си, че „нещо“ е паднало от нея, от което е почувствала облекчение, но й тече много кръв. Пристигналият на място медицински екип преместил жената от тоалетната чиния, на която тя седяла, и лекарите видяли под нея в бидето, изпълнено с кръвниста течност, достигаща до 2см. под ръба на чинията, плуващото по лице телце на бебе, с гръбчето нагоре. Медиците установили, че то не дава признаци на живот. Родилката била откарана в Акушеро-гинекологичния комплекс. Там при прегледа лекарите забелязали, че жената е родила съвсем скоро. Попитали я какво се е случило и тя обяснила, но казала, че изобщо не е знаела за бременността си. Тогава медиците подали сигнал в полицията за изясняване на случая. Униформените отишли на адреса и намерили мъртвото новородено в тоалетната. Съпругът обяснил, че не знаел за бременността на жена си и се опитал да я защити.
Спред съда, липсва каквото и да било доказателство, че Виолета и съпругът й са знаели за нейната бременност, както и че тя е била нежелана от семейството. Двамата не са предприели никакви действия да умъртвят новороденото, като пускане на водата от тоалетното казанче. Затова липссват доказаттелства за умишлено убийство на бебето. Освен това, нямало гаранция, че то е родено живо, тъй като според лекарите смъртта била настъпила от 3 до 5 минути след раждането. Затва липсват преки, или косвени доказателства за убийството на новороденото, реши Русенският Окръжен съд. Присъдата може да бъде обжалвана пред ВКС.
Коментари (0)
Вашият коментар