Колко време след спонтанен аборт може да се подновят опитите за бебе?

Отговор на въпроса на Яна Тодорова

Аборт се нарича всяко прекъсване на бременността преди жизнеспособността на плода, т.е преди 20-ата гестационна седмица (под 500 грама). За ранен спонтанен аборт се говори преди 12-ата гестационна седмица.

Най-честите причини за ранен спонтанен аборт са дефекти на плодното яйце, анатомични и хромозомни аномалии. Колкото по-ранен е абортът, толкова те са по-чести и по-тежки. Причина за тези аномалии могат да бъдат оплождането на презряла яйцеклетка (3 дни след повишаване на базалната температура), непълноценна сперма, остри вирусни инфекции (рубеола, грип, морбили и др.), радиация, химикали, включително и някои лекарства, когато се прилагат в периода на формиране на ембриона.

Абортът обикновено започва с кървене и/или слаба болка, локализирана ниско в корема и кръста. Болката се явява след кръвотечението и се засилва преди аборта.

За късен спонтанен аборт се говори от началото на четвърти лунарен месец. Най-честите причини за този аборт са свързани с патология на матката и плацентата - маточни малформации, сраствания в кухината на матката, миоми, слабост на маточната шийка, отлепване на плацентата, предлежаща плацента, цервико-вагинални инфекции и др. Най-често късният спонтанен аборт започва с болка, с характерно зачестяване, усилване и удължаване на маточните контракции. Тъй като шийката е незряла, нейното скъсяване и разширение протичат продължително.

Абортът може да започне и с преждевременно изтичане на околоплодните води, без разширение на шийката, след което в различен интервал от време се появяват контракциите.

Препоръчва се след спонтанен аборт да се изчакат шест месеца преди ново забременяване, за да може маточната лигавица да се възстанови напълно. Веднага след закъснението на менструацията жената трябва да се консултира с акушер-гинеколог за потвърждаване на бременноста и по-нататъшното й проследяване.

При повече от 3 поредни спонтанни аборта се говори за хабитуален аборт. Тогава акушер-гинекологът трябва да подходи с повишено внимание и да проведе редица специфични изследвания (генетични, биохимични и т.н.).