Проф. Вихра Миланова, дмн, началник на Клиника по психиатрия, Александровска болница, отговаря на въпроса на Р. И.
Шизофренията е заболяване, което възниква в резултат на широк комплекс от причини. Статистически погледнато, тя засяга около 1% от общото население.
Разпространението на заболяването е с приблизително еднаква честота в отделните географски райони с различен климат, култура, степен на урбанизация, индустриализация и т.н.
Шизофренията е поравно представена сред мъжете и жените. Мъжете като цяло имат по-ранно начало и по-неблагоприятно протичане. Пикът на заболяването сред мъжете е около 20 години (15-24 години), а при жените - във втората половина на 20-те и началото на 30-те години и втори около 45-55 години.
Причините, които предизвикват заболяването, все още не са напълно изяснени, но основавайки се на данните изследвания на родените в семейството, на близнаци и на осиновени деца, може да се приеме, че генетичното предразположение има ключова роля.
Значение имат още множество етиологични фактори - генетични и негенетични, които действат допълващо, предизвикват “ефект на множество удари” и при надскачане на определен праг шизофренното разстройство се проявява. Това обяснява защо при някои хора, изложени на стрес от околната среда, съществува повишен риск да развият шизофрения, докато други, с различен генетичен профил, са с по-нисък риск.
Изводът от фамилните проучавания е, че колкото по-близки са родствениците до заболелия от шизофрения, толкова рискът за развитие на шизофрения е по-голям. За роднини първа степен (родители, братя/сестри, деца) рискът е приблизително 10 пъти по-висок в сравнение с хора, които нямат болни от шизофрения в рода си.
Рискът за поява на болестта е съответно 6 пъти по-висок сред роднини втора степен (чичовци, лели, баби, дядовци, внуци) и 2 пъти по-голям сред роднини трета степен (първи братовчеди).
Генетичните изследвания показват, че тежестта на генетичното влияние надвишава това на факторите на средата.
Влиянието на наследствеността се движи между 70-85% в зависимост от клиничните прояви на заболяването. Унаследява се предразположението към психичното разстройство, което се проявява при взаимодействие с множество различни външни фактори и което нарежда шизофренията в групата на сложните, комплексни заболявания.
В последните години усилията са насочени към изясняване на генетичните фактори на шизофренията. Основните въпроси, които стоят пред изследователите на генетиката на шизофренията, са: дали заболяването е фамилно, какъв е относителният дял на генетичните и на негенетичните (средови) фактори в неговото развитие, как се унаследява заболяването, кои са гените, отговорни за развитието му, къде са разположени те, кои са техните продукти, каква е тяхната функция и роля в механизмите на заболяването.
Коментари (0)
Вашият коментар