Незряща жена надви в 7-годишна битка за рожба след шест неуспешни опита инвитро и две извънматочни бременности. Днес Мария Шопова се справя смело с всички грижи около сина си Емануил, който на 12 декември ще направи годинка. Самата тя пък вчера отпразнува 50-годишен юбилей, информира "Марица".
По обяд звънеца на дома на 7-и етаж в панелка на ул. „Храбрец” натисна райкметът на „Източен” Николай Чунчуков. Чак като узна, че чака на вратата с торта за нея и подаръци за хлапето, Мария разбра защо цяла заран личната асистентка по проект „Независим живот” я придумвала да си облече новата рокля. Така и никой не издал тайната за изненадата, та Мария посрещна гостите по пеньоар на лилави райета. „А, таман да ви кажа за едни дупки”, подхвана от антрето райкмета майка Еленка. После наслага чаши сок по масата, а рожденичката духна свещи, докато екипът по проект „Независим живот” и представителите на районното кметство пяха песен за ЧРД. Най-щастлив от празничната суматоха бе малкият Емануил, на когото домакините веднага надянаха костюмчето от кмета за снимка. И обещаха да поканят пак гостите на прощъпалник.
Мария повела битката за бебе някъде през 2009 година. След всеки пореден неуспешен опит инвитро докторите я окуражавали: „Мимозо, накрая ще успееш”. Други пък скептично намеквали, че при своите едва 2% остатъчно зрение не е разумно да упорства да стане майка. На два пъти този инат да роди замалко не отнел живота . При първата си извънматочна бременност жената направила перитонит, спасили я на косъм, три дни била на ръба. До зачеването майка всеки ден ходила отсреща да пали свещи в храма „Св. Илия”. А докато износи бебето, току я питала разтревожена: „Миче, шава ли?”. Накрая на 49 години незрящата жена все пак успяла да роди здраво бебе, заченато в епруветка. Партньорът Живко, с когото живеела преди на семейни начала, му дал фамилията си. Днес е един етаж под нея, но с грижите за момченцето изцяло е ангажирана Мария.
Понякога се чудя как успява да се справи сама - къпе бебето и му готви, къщовница е, кулинарка и чистница, хвали я личната асистентка по проект „Независим живот” на район „Източен” Атанаска Иванова. Всеки ден от април насам тя посещава майката да помага в грижите и да извежда момченцето - това е единственото нещо, което Мария не успява да направи за него. Може да не виждам, но знам кое къде си оставям и как да го намеря, обяснява тя. Макар да не е виждала в детайли лицето на сина си, в съзнанието си носи образа му. Просто го усещам, вдига рамене с усмивка жената.
Не дава да се отвори дума за храна от детска кухня. Миналата вечер посред нощ му готвила пиле със спанак. На малкия му се услажда и червената леща. А за празника си вчера Мария навъртяла една тенджера сарми. Да ви сложа, рипна жената и гостите едва я придумаха да не ги изпроводи с по една кутия за кметството, щом нямат време за обяд.
„У нас открай време сме свикнали да идват хора. Баща ми беше цигулар. Ще им посвири, ще им попее, ще ги нагости, пък тогава ще ги изпроводи”, върна се в спомените от село Гълъбово бабата на Емануил.
Бебето също е свикнало на внимание от първия си ден - всички приятелки на Мария се стекли да го посрещнат от родилното след дългото чакане да се появи на бял свят. Оттогава бързо се спогажда с непознатите. А миналата нощ се събудил в 2 часа през нощта и заудрял по стената да вика на игра батко си Божидар. Той е на 17 години и живее в съседния апартамент. Майка му го изоставила още като 3-месечно бебе. Изгледала го бабата, която тогава била на 70 години. А когато тя се поболяла и залежала, Мария и майка поели грижите и за двамата. Дали една лъжица на старицата да им тропа на панела, когато има нужда да отскочат у тях. Затова Емануил сега е като второ дете на Мария. На двете момчета гледа като на братя.
Коментари (0)
Вашият коментар