Казват, че първите 7 години са най-важни за възпитанието и формирането на характер у малчугана. Дали обаче е така? Според не един и двама именити детски психолози най-важно е времето до навършването на 3 годинки. То съвпада с момента, в който малкият човек започва да се социализира и разбира, че има право на мнение. Американският педиатър Харви Карп нарича този период „ужасните две”. Сред голяма част от хората в сегашното общество той е по-познат като бебешки пубертет.
Нима сте смятали, че пубертетът връхлита само младежите между 13-19 годишна-възраст? Или пък се питате: „Откога има такъв термин, преди години изобщо нямаше такива неща?”. Съвсем прави сте. Състоянието „бебешки пубертет” възниква през последното десетилетие. Това е времето, в което броят на психолозите се увеличава, книгите по приложна психология са в своя апогей, а изследванията над човешката и детската психика стават все по-задълбочени. И ако преди години за причинител за тръшкането се е смятало просто нуждата от сън или пък гладът, то в днешни дни и за най-простичките неща има психологическо обяснение. Вярваме или не, терминът „бебешки пубертет” вече се е настанил трайно в детското развитие. А като съвременни хора, ние сме длъжни да се запознаваме с всички новости, назависимо дали им се осланяме или не. Нека разгледаме понятието бебешки пубертет – какво го предизвиква, как да разпознаете, че бебето ви „страда” от него, кои са симптомите, как да го преодолеете, кое е най-правилното поведение от вашата страна и други.
Тръшкането, демонстративният плач, отказ да се следват правила, честа смяна на настроенията, отказ на чужда помощ от страна на мама и татко, нетърпение, неспособност да се отстъпва – това са част от симптомите, които ще ви подскажат, че вашето малко човече е навлязло в своя бебешки пубертет. Да, те съвсем наподобяват симптомите, които имат 13-19-годишните, но са в доста по-невинен вариант.
Важно е да сте подготвена за това, защото, ако моментът настъпи, вие ще можете по-лесно да откриете силните и слабите страни на характера му. Казваме „ако”, защото не всяко дете минава през „бебешкия пубертет”. В периода на вашата подготовка до навършването на неговите 2 годинки, вие на първо място трябва да сте успяла правилно да определите темперамента му. Вариантите са най-общо три: весело и сговорчиво, палаво и свръхенергично и срамежливо и стеснително. Според определянето на модела на вашето дете, вие можете да започнете да се подготвяте за момента, в който ще настъпи бейби пубертетът.
Много е важно да не пропуснете момента да „изковете” характера му. На около 2-годишна възраст детето преживява преход от бебешка към детска възраст. Това е труден период, който поставя родителите пред голямо изпитание - до вчера сговорчивото им и послушно бебе изведнъж обявява бойкот и спира да се подчинява. Сякаш пред вас стои съвсем друго дете. Как да разпознаете този период? Много просто. Когато настъпи моментът, в който каквото и да попитате, отговорът е винаги „не”, то не се съмнявайте, че моментът е настъпил.
В периода на бебешкия пубертет детето е в състояние да ви разиграва с часове и все да бъде недоволно. В същото време то демонстрира силно желание да бъде самостоятелно. Настоява да се храни само, да мие зъбите си само и дори да завързва обувките си. Дори когато вижда, че не може да се справи без вашата помощ, то продължава да упорства. С малчугана на тази възраст трябва да се отнасяме с голямо търпение. Способността му да отстъпва, да чака, да дели и да решава е силно ограничена, а в същото време детето отказва да се подчини и да приеме вашия избор и вашите решения. Не проявявайте силна взискателност към детето си в този период. Ако майката прояви разбиране и оцени промяната, която се извършва в детето, ще намери правилния път към него и има шанс да избегне конфликтите и острите кризи.
Колкото и да ви ядосва поведението на детето в този период, не забравяйте защо се държи така и бъдете благосклонна. Не са малко родителите, които проявяват твърдост на всяка цена и с помощта на силата не допускат децата им да проявяват своеволия и капризи. Според някои специалисти това е много грешно, защото помага на вас да имате спокойствие, но вреди на детето, защото по този начин то потиска емоциите си и се превръща в една малка бомба със закъснител.
Как тогава да се държа с детето си? Навярно се чудите точно това. Макар да звучи трудно за изпълнение, истината е, че най-много в такъв момент ще ви помогне проявата на любов и спокойствие. Детето е твърде малко, за да осъзнае само какво го кара да се държи по този начин. Вие обаче знаете, така че се възползвайте от тази информация по възможно най-правилния начин. Свиквайте, че в този период каквото и да правите, ще бъдете виновни. Ще сте свидетел на капризи, тръшкане и нервни кризи. Запазете спокойствие и нежно общувайте с детето. Колкото и да ви е трудно. Този период ще отмине. Повтаряйте си това. В момента то има нужда да се научи да се справя само, да докаже пред себе си, че е вече голямо и може всичко. Ако сега го потиснете, то може у него да се зароди мисълта, че е неспособно и в по-късна възраст да има ниска самооценка, която да се обади в истинския пубертет между 13-19-годишна възраст.
С детето на тази възраст трябва да се отнасяме с голямо търпение. В този момент то не умее да отстъпва, да чака, да дели. Не проявявайте силна взискателност към него в този период. Това е правилният подход. Колкото и да ви къса нервите „малкият юноша”, не забравяйте, че на него му е също толкова трудно, колкото и на вас.
Какви хитринки мога да приложа, за да бъде детето ми по-спокойно по време на "бебешкия пубертет"?
1. Не крещете на детето пред хората, защото така то се чувства унизено пред околните.
2. Не го водете в магазина, когато е гладно.
3. Не предприемайте важни дейности, когато е ненаспано, защото в такъв момент е най-вероятно под въздействието на умората да направи сцена.
4. Не му угаждайте на всяка цена и по-точно не купувайте това, което иска в пристъп на ярост. Така ще го разглезите и то лесно ще намери ключа към сбъдаването на всяко свое желание.
Коментари (0)
Вашият коментар