Натъквам се на публикация във фейсбук на случайна страница. На снимката – жена в напреднала бременност, държаща тежести. Описанието към кадъра гласи: „Малко жени могат да се похвалят с волята да влязат в залата последните месеци от бременността си, а други ядат като за двама!“.
Няколко пъти препрочитам целящото обида послание, за да се убедя дали следя правилно буквите и все пак не изпускам ли нещо. Не само, че не греша, но публикацията е харесана от над 2 000 души само за 1 час. Скромното ми проучване показва, че 90% от тях са жени – млади момичета, които в по-голямата си част все още нямат деца. Свързвам заплашителната статистика с друга случка, която се разиграва няколко дни по-рано.
Ставам неволен свидетел на разговор между три приятелки в известен софийски мол. Обектът на обсъждане е нормална жена, която тича след детето си – момченце на възраст около 2-3 годинки. Тя е видимо изнервена, без прическа и грим, без високи обувки и без „специално за мястото облекло“ – нормална жена. Не от корица на лайфстайл списание – фотошопирана. Не такава, която през ден има час за фризьор. По кецове, рошава, с торбички под очите – прекрасна с несъвършенствата си, гонеща малкия юнак с обяд в ръка и от време на време, изричаща познатото за всяка мама заплашително „тръгвам си, казвам ти“.
Коментиращата страна – типичен стил, направен като по калъп (който за мое огромно съжаление представляват голяма част от младите жени днес). Ужилени като от оса устни, тунингован бюст, тежък грим по средата на деня. Та от тези въпросни девойки чух грозното изречение: „Тази пък как може така да се е запуснала като прасе? И после защо мъжете им ходят по други жени? Голяма работа като е родила. Да се амбицира и да отслабне! Срамота!“, последвано от смях и осъдително сочене с пръст. Не преувеличавам. А ми се иска.
След още няколко дни виждам обява в група за майчинство и взаимопомощ отново във фебсук. Момичето е родило преди 2 дни и пише, докато е още в болницата. "Търся детегледачка за новородено, която да може да поема и смени по 24 часа, когато пътуваме на почивки в чужбина и да остава с бебето няколко последователни дни. Отлично заплащане!". След 1 месец същата девойка споделя снимка по бански с т.нар. патешка муцунка по бански в огледалото и пише гордото: "Така изглеждам 1 месец след раждането. Какво е твоето извинение?" Замислям се, че извинение бих искала единствено за това, че и в тази история няма нищо преувеличено. Макар че пак ми се иска. Искам да напиша коментар, но се сдържам. Възпитанието ми не го позволява.
Реших да си спестя да попитам всички изброени защо смятат, че да си майка е като да си имаш фризьор и гримьор за селфита във фейсбук и да се гордееш с това. Но вътрешно си казах: Момичета, някога хрумвало ли ви е, че майчинството не е като разходка в мола? Особено, ако няма кой да ви гледа детето и се справяте напълно сама с тази задача?
Колкото и да не им се вярва на някои, нормалната средностатистическа майка няма време да ходи през ден на фитнес, нито има време да посещава два пъти седмично солариума и колкото и да ви е чудно – твърде често дори и за маникюр няма време. Навярно ще си кажете „да бе да, ако си себеуважаваща се, поддържана жена, все ще намериш 1 час“. Ще си говорим пак, когато мъжът ви не ви е осигурил лична помощница, а черните корени си растат, без да ви питат. Искрено се надявам да не ви се случва.
Майчинството не се изразява в това да си взимаш детето само за снимки във фейсбук и инстаграм. Нормалната средностатическа българска майка не си „хвърля“ детето на баби и стринки, за да се пече в солариума или за да отиде на бар с приятелки от тийнейджърство в събота вечер. Или поне не всяка седмица. Нормалната, средностатистическа българска майка обикновено оставя детето си на грижите на друг, когато й се налага да се върне на работа, за да осигури по-добро бъдеще на отрочето си. Защото тя не разчита на никого освен на собствените си сили, мозък, трудолюбие и организиране на времето.
Нормалната средностатическа майка няма детегледачка на третия ден след раждането, нито пък чистачка у дома, камоли пък живее в палат или има личен шофьор и по възможност принц, който да я къпе в охолство. Нормалната средностатистическа българска майка най-обикновено всеки ден се мъчи с препятствия като това как да свали количката по стълбите, как да намери маршрут с най-малко дупки, дали ще има кой да й помогне да качи „возилото“ на бебето в градския транспорт, дали ще има достатъчно време да изпере всички дрешки, да сготви за съпруга/партньора си, да успее да отиде навреме на консултация, защото няма кой да я закара с кола.
Да си жена е истинско геройство. Но истинска жена, а не моладжийка. И обикновено именно вторите обиждат достойните жени с „прасе“, „свиня“, „запусната“, „неподдържана“. Ако нямате добро сърце, дали някой ще ви избере за спътник доживот заради перфектно оформения прасец? За да си истинска жена трябва да умееш да съчетаваш в себе си няколко основни качества – да си добра майка, добра домакиня, да умееш да създаваш уют за семейството си, да си съпруга, задоволяваща всички нужди. Поднесено така, звучи лесно за постигане. Но всъщност „покоряването“ на всяка една от този точки е свързана с напрежение, безсънни нощи, стрес и много нерви. А после се чудите защо „еди си коя“ още не била свалила излишните 6 килограма, а е минала вече цяла една година от раждането. Може би, защото е човешко да си хапнеш шоколад, когато се изнервиш или да си купиш един сладолед просто ей така. Просто защото си супер майка и го заслужаваш.
Разбира се, голяма роля играе и генът. Най-често вие качвате толкова, колкото е качила вашата майка например. Ако сте уникална късметлийка, ще качите само на корем – 9/10 кг. Имам такива познати, навярно и вие ги имате. По природа като газели – високи около 1,80 – 57-8 кг. Веднага след раждането са като струна– без диета и спорт. Просто ген. Но нека бъдем реалисти – има я и обратната страна. Тази, при която има фамилна предразположеност към напълняване. И такива жени не са с нищо по-малко от останалите. Но това не е причина да бъдат обиждани в социалните мрежи, че „ядат като за двама“? Дебели, слаби, с +20 кг или с +9 – всяка бременна жена е красива, защото носи в себе си едно малко създание. Килограми се свалят. А и няма нищо „грозно“ в това да напълнееш поради най-прекрасния повод.
Колкото и да си пазим фигурата, понякога хормоните не питат. Килограмите не са най-важното нещо в живота. Не съдете, а вдъхвайте кураж и надежда на всички, които трябва да свалят повечко. Ако вие сте сред късметлийките с прекрасна фигура, не съдете някоя друга, която е нямала това щастие. Коя жена доброволно би си причинила да изглежда зле? Никога не можем да знаем какво се случва в живота, семейството на някого, какъв здравословен или психологически проблем има към този момент. Не слагайте етикети. Една добра дума в подходящ момент може да обърне един човешки живот, да мотивира много.
А вие, мили ми дами, истински, прекрасни, достойни жени – колкото и да показва кантарът, запомнете – вие сте прекрасна! Не са важни цифрите на екрана, а това какъв човек сте и това детенцето ви да е живо, здраво и да ви се усмихва всеки ден. Липсата на няколко вдлъбнатинки целулит на дупето няма да ви направят по-щастлива, ако не носите щастието в себе си. Повярвайте ми. Важна е енергията, която носите вътре в себе си. Защото усмивката на една жена, която тежи 80 кг., може да е много по-привличаща от извивките на дама 45 кг. И не, нямам предвид, че слабите жени са лоши. В никакъв случай. Говоря само и единствено за тези, които поставят етикети.
Достойни за възхищение са тези, които намират време за всичко – да бременеят красиво, да ходят да тичат, да работят на две места до деветия месец и едновременно с това къщата им да е чиста като лаборатория. Всяка вечер у дома им да ухае на вкусна вечеря, гримът да е перфектен, а гардеробът пълен със стилни рокли, които все още да им стават. Вярвам, че ги има. Но не всяка дама има дарбата да е супер герой и е да еднакво добра във всичко, да е достатъчно организирана, комбинативна и сръчна. Има и такива, не го отричам, но процентът им е нищожен. Но ако не съм такава, заслужавам ли да бъда обиждана за това, че не съм перфектна? Че кой е? Нали красотата се крие в несъвършенствата?
Здравейте, аз искам да изкажа огромното си възмущение към статията. Аз нито съм “напомпана” със силикон където и да е било по мен, това да е ясно. Живея в малък град, сами с мъжа ми и дъщеря ми на една година. Когато забременях бях 57 кг, сега пак съм толкова. Косата ми винаги е била чиста и подстригана, ноктите ми, винаги оформени добре и лакирани. Не ходя на фитнес и маникюрист за целта. У нас винаги е чисто, има сготвено, а да не говоря, че и честичко въртя сладки изкушения. Нямаме баби да помагат, нито разчитам на детегледачки. Тази статия и пълна тъпотия и точно оправдание на майките, които са тъъъкмо родили ( преди 3 години). Майчинството и домакинството не са оправдание за никого да изглежда зле. Всеки от нас има 24 часа в денонощието- всеки. И още нещо да кажа, между всичките си задачи покрай детет, къщата и мъжа имам и кола, за която сама се грижа и чета редовно книги. Надявам се поне есна мързелана да се стимулира от това.
Интересна статия. И още по- интересни коментари. Потресаващи коментари. Които доказват само едно- абсолютната правота на дълбокото ми убеждение, че България е ЛОШО място за жени. Включително заради манталитета на 99% от " жените" в тази държава. 99% от българките са семпли, прости женици с промити от сериали мозъци. Некачествени и тъпи сериали. Които са престанали да четат около трети клас. Лекар съм. И да, имам повече от три деца. Това е ОСЪЗНАТ ИЗБОР на мен и съпруга ми. Как така имам децата и кариерата си? " Светата троица"- НЕ живеем в България, държавата, в която работя ми помага по всякакъв начин именно да РАБОТЯ- а не да слугувам вкъщи- и...мъжът ми винаги ме е подкрепял всячески. Включително като остана у дома две години, когато се роди втората ни дъщеря. За да имам време да напиша дисертация и да защитя втора клинична специалност.