Как несъзнателно пречим на бебето да спи по-дълго

Ако нощите ви са един безкраен цикъл на събуждания и заспивания и не помните откога точно не сте си почивали пълноценно покрай грижите за бебето, то допускали ли сте, че може би грешите някъде? Изпробвайте тези малки трикове и си отговорете на въпроса „Дали пък сама на саботирам съня на бебето си?“

1. Вие не сте негово легло.

Новите майки и татковци прекарват толкова много време в държане и носене на бебето, че това се пренася дори и в момента, в който то трябва да спи нощем. Така много често тови заспива на ръце и с времето свиква да бъде приспивано с вашата помощ. Стига се до момента, в който, ако се събуди през нощта, няма как да заспи само, а търси вас, за да го вземете. Разбира се, нищо не може да ви спре да държите детето през първите месеци у дома. Но някои педиатри съветват това да се случва до третия месец. След това оставяйте бебето в кошарката будно. Със сигурност първите пъти ще плаче, но това не бива да ви обезсърчава. Стойте покрай него, за да го успокоите, но не го взимайте на ръце.

2. Допускате да заспива на други места извън кошарката си.

Мястото за заспиване на бебето е в кошарката – не в количката или кошчето за кола. Разбира се, няма как да избегнете непредвидени ситуации, но се старайте то да спи в собственото си легло почти винаги. Когато това се случва в количката или столчето за кола, то свиква да бъде приспивано, докато има движение. Неговата асоциация за сън е лек шум и движение нанякъде. Така ще ви бъде много трудно да го оставите в креватчето, без да бъде недоволно.

3. Не скачайте да го успокоявате при всеки малък шум.

Дайте на бебето шанс да издава шум и да мърда, докато спи пре нощта. Все пак е човешко същество и е съвсем в реда на нещата. Дайте му шанс и да заспи отново самичко без вашата помощ. Ако ставате да го проверявате всеки път, в който започне да издава звуци и да го взимате на ръце, няма да направите нищо повече освен да влезете още повече в кръга, от който така или иначе се опитвате да избягате. Не се паникьосвайте и дайте време на детето да се успокои и да унесе. Едва когато видите, че това е невъзможно без вашата помощ и е минало достатъчно време, можете да се включите.