Писмо до моето бебе през първия ден, в който се върнах на работа

Скъпо мое вече пораснало бебе,

ти навърши своите 2 годинки и мама трябва да се връща на работа. Днес е наистина голям ден! Когато се събудих тази сутрин, навън валеше. Казах си, че изглежда и времето плаче за това, че трябва да се разделя с теб и отразява изцяло вътрешното ми състояние. Истината е, че плачех и през целия път до работа, както и през деня в офиса.

Защо плача ли? Аз бях с теб всеки миг през последните 2 години. Познавам всяко сантиметърче от мъничкото ти тяло. Познавам всеки вид плач, всеки смях и всеки поглед. Познавам всяка твоя физиономия – щастливата, уморената, сънливата и тази, когато изпитваш глад. Знам кога памперсът ти е пълен, защото лицето ти става толкова смешно и зачервено в този момент. Знам кога ще се събудиш, както и кога ще заспиш всеки миг, защото започваш да нервничиш. Знам и кога искаш да ти говоря, за да се успокоиш. Знам кога имаш нужда да те допра до сърцето си, за да чуваш как бие.

Ще ми се наложи да свиквам с идеята, че няма да бъда с теб всяка минута от деня, както и с това, че понякога ще те пренебрегвам заради работата си. Изборът, който правя, не е лесен, но е съвсем естествен ход на живота и се надявам да не страдаш за мен през първите дни. Сега съм работеща майка и всекидневието ми определено ще се промени. Но обещавам това да бъда най-добрата майка за теб никога да не се променя.

С любов,

мама