Как да съобщя на първото дете, че чакам бебе?

Единият вариант е да подготвите детето, още преди коремът да започне да расте. Така ще си спестите неудобния въпрос: „Мамо, какво имаш в коремчето?”

"- Какво имаш в коремчето, мамо?

- Вътре има бебе, миличък.

- А ти обичаш ли го?

- Разбира се!

- Защо си го изяла тогава?"

Макар да е просто виц, този диалог не се различава особено от реалността. Вече знаете, че сте в очакване на второто си дете. С половинката ви сте много щастливи, но не знаете как точно да поднесете новината на малчугана вкъщи. В главата ви се въртят не един и два въпроса: Кога е най-подходящо да му кажа? Да изчакам ли коремът ми да порасне повече, за да ми е по-лесно да обясня? Как ли ще приеме новината? Ами ако помисли, че с таткото ще го обичаме по-малко? Дали ще разбере какво точно означава това? Трябва ли баща му/й да присъства на разговора? Крайно ли ще е да се консултирам с психолог?

Новината за очакваното бебе, смесена с тези питания в главата ви, напълно ви обърква. Стандартни отговори за тези въпроси не съществуват. Всяко семейство и дете в него са индивидуални по характер, навици и разбирания. Затова е трудно да се даде точна рецепта за действие в този случай. Има обаче някои основни стъпки, които биха ви улеснили в деликатната ситуация.

Добре е, преди да кажете,

да изчакате да минат

поне първите 3 месеца,

които обикновено са най-критични. Единият вариант е да подготвите детето още преди коремът да започне да расте. Така ще си спестите неудобния въпрос: „Мамо, какво имаш в коремчето?”. Добре е да разберете чрез въпроси как детето приема идеята за братче или сестриче, ако не знаете отговора до този момент. Говорете му колко е хубаво да си има и то и създавайте в съзнанието му позитивна нагласа към появата на нов член в семейството. То несъмнено ще има куп въпроси за бебето в корема. Затова трябва да сте готови да отговаряте на всякакви питания, след като му кажете.

Преди да съобщите на първото дете, е хубаво да си зададете въпроса кой искате да знае за това.

Да кажете на малчугана

е все едно да кажете

на всички

Така е, защото ще поиска да се похвали от гордост, че ще става кака или батко. Ако сметнете, че възрастта на детето го позволява, можете да го помолите да обсъжда този въпрос само пред членовете на семейството.

Да присъства ли таткото на този разговор. Според психолози това много зависи от пола и възрастта на детето. Колкото и да изглеждат без значение тези фактори, всъщност изобщо не е така. Ако имате син и той е на възраст до 4 години, специалистите съветват новината да бъде поднесена само от майката. Не същото се отнася за момиченцата. Разговорите при тях е хубаво да се осъществяват в присъствието на бащата. Със сигурност ще се запитате защо. Обяснението е съвсем просто и логично. До 4-годишна възраст момченцата приемат майките са своя идеал. Мама е „първата любов”. Мама е най-красивата и добра на света. Дори се случва да ревнуват мама от татко и да настояват тя да спи заедно с тях. Това отминава с навършването на 4-годишна възраст. Същото се отнася за момиченцата. Таткото е техния герой и най-любим човек. Малките момиченца са силно привързани към него, той е „любовта на живота им” в тази възраст. Затова малкото момиченце трява да вижда реакциите в бащата, докато се съобщава важната новина. Той трябва да я увери, че тя ще продължи да бъде неговата малка принцеса и вниманието към нея няма да се промени по никакъв начин. Майката от своя страна трябва да казва за момченцето, че то е нейният супер герой и го обича повече от всичко. Когато момченцето усети, че обектът на безграничната му любов в лицето на мама, вече не му обръща внимание, може да прояви агресия или да се затвори в собствен свят. За да не се стига до подобни ситуации, трябва да се преценят и вземат под внимание всички малки детайли. Ако не се справите с проблема още по време на бременността, то с раждането той би се задълбочил още повече.

Малката разлика между

двете деца предполага

доста трудно обгрижване,

така че и двете да са доволни. Голямото ще бъде в етап, в който формира много активно своята автономност. То вече иска да е самостоятелно, но в същото време има нужда от физическата и емоционална близост и стабилност на своите родители. Когато дойде бебето, децата на около 2 години могат да изгубят усещането си за подкрепа. В резултат на това те се вкопчват още повече в майката. У тях се заражда страхът, че я губят. В следствие на това може да се забележи силен контраст между досегашните явни скокове в развитието му и новата проява на неумение за нищо. Изведнъж то ще започне да се изпуска в гащичките отново, да плюе храната или да си иска биберона, който отдавна е забравило.

Нещата стоят по-коренно друг начин, ако разликата е 3 години. По това време детето вече е личност и усеща своята важна роля в семейството. Именно в такъв момент появата на бебето, което ще го „детронира”, се оказва преломно. И тук отново стигаме до момента, в който разбираме защо е важно именно в такъв момент да се казва на първото дете колко е важно. Възможно е то да стане инатливо и все по-често да казва “не”. Това е неговият бунт срещу „чуждата намеса” в територията му. Не е изключена и другата реакция, при която буйният малчуган се превръща в тихо и кротко дете. „Трябва да бъда много послушно и добро дете, за да ме обичат”, си казва то. Освен биберона, то иска да опита от храната на бебето, да спи с неговото покривало. В този момент самото то е силно объркано. Не знае как да приема бебето. Ту го приема като приятел, ту го обича, ту му е враг и конкурент за обичта на мама и татко. Затова много често, докато гушка по-малкото си братче или сестриче, нежната прегръдка преминава в силно стискане. Сега разбирате ли колко всъщност е важно да го подготвяте и обгрижвате добре през бременността си? Не спирайте да говорите с него и да му обяснявате. Това е най-ценно.

Не е невъзможна и другата реакция, при която буйният малчуган се превръща в тихо и кротко дете. „Трябва да бъда много послушно и добро дете, за да ме обичат”, си казва то. Освен биберона, то иска да опита от храната на бебето, да спи с неговото одеялце. В този момент самото то е силно объркано. Не знае как да приема бебето. Ту го приема като приятел, ту го обича, ту му е враг и конкурент за обичта на мама и татко. Затова много често, докато гушка по-малкото си братче или сестриче, нежната прегръдка преминава в силно стискане.

Как да постъпите, ако първото дете все още е прекалено малко и не може да говори добре? Използвайте повече визуализация. Добро средство е куклата бебе. Чрез думи и показване ще успеете да му обясните какво предстои да се случи. Можете да му кажете, че скоро ще си имате истинско бебе, за което то ще има отговорната задача да се грижи. За да не се поражда ревност и съревнование, още преди новороденото да се е появило, трябва да възпитате правилна нагласа в първото дете, независимо от възрастта му.

Не спирайте да му обяснявате колко важна е неговата помощ и подкрепа и че вашата любов с нищо няма да се промени. То ще има специалната задача да ви подава шишето, памперсите и да се включва „наравно” в грижите.

В същото време е препоръчително да възпитавате у него съобразителност. С напредването на бременността ще ви е все по-трудно да извършвате някои от обичайните си движения. А и вие вече имате опит с това. Този път е малко по-различно, защото в същия момент пред вас ще стои детето, протегнало ръчички към вас, за да го вземете. Хубаво е да му обяснявате, че то трябва да е съобразително към бебето и да не ви кара да го носите и да му събирате играчките. Казвайте му, че бебето трябва да спинка и да си почива и за целта то може да помогне като ограничи ангажиментите на мама. След това не пропускайте да го поощрите, като кажете, че дава много добър пример на бебето. Позволявайте му да гали корема му и да му говори.

В случаите, когато това е трето или четвърто дете за вас, е добре с таткото да споделите добрата новина на всички едновременно.