Какво се случва с бебетата, които спят в леглото на родителите си?

По средата на нощта чувате малки крачки. Вратата на спалнята се отваря. Едно малко телце се изкачва по гърба ви и се оказвате изместени в края на леглото. Завивката ви е извън матрака. След малко чувате равномерното дишане на детето си, което е заспало дълбоко и с усещането за сигурност.

Вероятно понякога се тревожите за тези среднощни посещения. Питате се дали не разглезвате прекалено много детето си и се страхувате, че това може да продължи с години.

Не се притеснявайте! Детето ви е добре! – с този призив започва материал по темата на германското издание на "Хъфингтън пост".

Природата е предвидила децата да спят с родителите си. Въпреки това този въпрос винаги отваря засилени дискусии – възможно ли е да се стигне до преждевременна детска смърт от задушаване? Децата, които спят с родителите си, ще станат ли самостоятелни, когато пораснат?

В европейските държави дискусиите не могат да се проведат съвсем открито, тъй като родителите често се притесняват да не бъдат подложение на остри критики заради решението, което са взели. Едно проучване във Великобритания показва, че всяка втора майка пази в тайна решението да вземе бебето си в своето легло.

„Хъфингтън пост” представя мненията на специалисти за някои предимства от споделянето на едно легло от родители и бебе.

Превод и редакция Джейн Димитрова:

1. Природата е предвидила общ сън с бебето

Бебетата и малките деца спят най-добре в близост до родители си. Когато бебето е уморено, то се нуждае от близост и търси присъствието ви.

Поглед към човешката история обяснява защо това е така: Ако не са получавали защита от възрастните, бебетата е нямало да могат дълго да оцелеят – особено докато спят. През последните 10 000 години културата и условията на живот драматично са се променили, „но нуждите от грижи за бебето, от майчино мляко и телесна топлина, са останали същите”, коментира Никола Шмидт, автор на „Другата книга за бебето”.

Човешките бебета се раждат по-рано във физиологичното си развитие. Те би трябвало да останат от 3 до 6 месеца повече в майчината утроба. Тогава обаче размерът на главата им няма да им позволи да излязат по естествен път на бял свят.

В деветия месец те все още не са готови и трябва да „доузреят”. Най-малко до 6-я месец след раждането трябва да им дадем всичко, от което се нуждаят, включително и близост – особено докато спят, когато губят контрол над тялото и сетивата си.

2. Родителите са по-отпочинали

„Не само бебетата се събуждат през нощта, за да се уверят, че не са сами. Майките също често се будят за кратко, за да проверят дали всичко с бебето им е наред. В общото легло сънят на бащата не се нарушава от ставането на майката през нощта. Бебето, което е по-близо, по-лесно се успокоява, така родителите не рискуват сънят им да бъде нарушен и да заспят трудно отново. Цялото семейство получава повече сън", обобщава британският експерт по детски сън Сара Шмидт, и допълва, че това е прекрасна възможност да се създадат силни връзки в семейството.

3. Децата, които спят при родителите си, са по-интелигентни

Бебетата, които спят до майките си, по-често са кърмени, а това се отразява значително добре на здравето им.

Бебетата по природа са „замислени” за нощно кърмене, тъй като нашите прамайки само през нощта са имали време да кърмят. През нощта пролактинът е доста по-висок, отколкото през деня, а окситоцинът се влива по-добре”, обяснява консултантът по кърмене Елизабет Курт. Окситоцинът е един от хормоните, които засилват връзката с майката, а пролактинът е отговорен за производството на майчиното мляко.

„Винаги казвам – вземете детето при себе си в леглото, така ще спестите пари за допълнителни училищни уроци. Децата, които са кърмени дълго и често, имат по-висок коефициент на интелигентност с до 10 точки. Ние не знаем защо това е така, но е факт”, коментира Сара Шмидт.

4. Бебетата спят в по-голяма сигурност

Много родители се страхуват спането с детето им да не доведе до внезапна смърт. Ново изследване обаче показва, че този страх е неоснователен. Ако се избягват всички рискови фактори - като големи възглавници, прекалено мек матрак, водни легла, родители, страдащи от депресия, зависимости или екстремно свръхнаднормено тегло, опасност няма.

Бебето трябва да спи от външната страна на леглото, до майка си, на височината на гърдите й. Дългите коси трябва да са вързани, а пижамите да бъдат без връзки, съветват специалистите. Ако тези условия са съобразени безопасността за бебето е по-голямо, отколкото ако спи в самостоятелна стая. Установено е, че рискът за кърмените бебета е още по-малък.

Сънят в общо легло с родителите благоприятства развитието на нервната система на детето. Това се дължи на феромоните, миризмата, дишането и движението на родителите.

5. Отпочиналост за децата

Децата, които спят при родителите си, са по-отпочинали. Те намират спането като приятно, гушкащо изживяване.

Бебетата, които се оставят да плачат през нощта, „за да свикнат да спят сами”, са подложени на стрес. Измерване на хормона на стреса - кортизол, показва, че бебетата, които са оставени да плачат през нощта, сякаш са били подложени на токов удар.
Бебетата, чиито първични нужди са задоволени - към тях принадлежи и нуждата от близост, са по-отпочинали и още в ранна детска възраст развиват позитивно отношение към съня.

6. Децата се отказват сами от леглото на родителите си.

Родителите, които позволяват на бебетата си да спят при тях, често чуват критиката - "Никога няма да се махне от леглото ви".

"Вие вероятно лягате по-късно, с това и вашето бебе заспива по-късно и така се създава навик в него за по-късно заспиване", коментира Сара Шмидт като негативен резултат споделянето на общо легло.

По правило обаче децата, които са преместени от общото легло, не се връщат обратно в него. Всяко дете в някакъв момент иска да спи в свое собствено легло. На тригодишна възраст настъпва така наречената "автономна фаза" при децата. С нея идва и желанието да спят в собствено легло, коментират специалистите. Ако само през първите месеци родителите искат да спят с бебето си, то около 7-ия месец е най-добрият момент за преместване на бебето в собствено легло. На тази възраст бебетата са развили достатъчно първичното си доверие към близките. Това е добро време за създаването на нови навици.

7. В никакъв случай тези бебета не са разглезени

Когато се обсъжда темата за споделено легло с бебето, често големият страх е страхът от разглезване. Експертите по възпитание имат еднозначен отговор: До 2-годишна възраст децата не могат да се разглезят, защото даването на твърде много обич е невъзможно. Разглезването е тогава, когато правите нещо, с което детето може да се справи само. Да дадете на детето си усещането за сигурност, когато спите до него, не е разглезване. Бебето не може само да си осигури това чувство.

В Африка и Азия децата се кърмят, докато сами не пожелаят да се откажат. Когато плачат винаги има някой, който да ги утеши. През нощта спят близо до майките си, а през деня получават вниманието им почти през цялото време. Пълна програма по разглезване. Въпреки това тези деца не порастват разглезени, напротив - относително рано те проявяват самостоятелност, в юношеските годите поемат от задачите на семейставата си, а като възрастни се справят доста добре и отговорно с живота си.