До моето бебе, което ще израсне без баща

Здравей, мило мое бебе.

Искам да ти кажа толкова много неща, макар все още да не мога да те видя. Усещам те всеки ден и знам, че моментът, в който ще се срещнем, наближава. Главата ми е пълна с мисли - дали ще мога да съм достатъчно добра майка, на кого ли ще приличаш, ще си хапваш ли достатъчно, ще спиш ли вечер и още куп други въпроси, които прелитат в главата ми, когато останем само двамата.

Объркана съм, защото всъщност има още нещо, което си мисля, но не мога да изрека на глас. А знам, че все някой ден трябва да ти го кажа. Ти си толкова интуитивно човече, макар да си все още вътре в мен. Точно затова може би вече си усетило, че не чуваш гласа на своя татко, не усещаш главата му, която да се допира до корема ми, чакайки да получи ритниче от теб в края на деня. Сигурно си усетило, че татко не беше на прегледите, в които се вълнувах и плачех от щастие за това, че те виждам, че усещам сърчицето ти, че вече знам пола ти.

Истината е, че е така - него наистина го няма. Сега сме само аз и ти - ние двамата. И така ще бъде и занапред. Това обаче не означава, че твоят татко не те обича. Обещала съм си, че каквото и да се е случило, ти винаги ще растеш с убеждението, че си най-обичаното бебе от своя баща. Защото така трябва.

Не мога да ти обещая, че той ще те учи да караш колело без помощни гуми, когато пораснеш. Нито пък, че ще ходите за риба в неделя. Не мога и да ти обещая, че ще виждаш как татко целува мама за чао и това ще те кара да се чувстваш защитено и щастливо в нашето семейство. Не мога да ти обещая и, че ще имаме такова семейство, каквото би трябвало да бъде. Но семейството е там, където има любов, нали така? Това значи, че дори двама души могат да създадат щастливо семейство. Искам да знаеш, че мама винаги ще бъде твоето семейство. И аз наистина много съжалявам, че ще израснеш без татко. Защото ти заслужаваш да имаш всичко, което за едно мъничко бебе означава целия свят - и мама, и татко.

Понякога виня себе си, а понякога и него, но знам, че от всичко това няма смисъл, защото единственото, което има значение вече, е ти да бъдеш добре. Времето няма как да се върне назад, остава ни бъдещето, което осъзнавам, че невинаги ще бъде леко.

Знам, че ще ми бъде трудно, но обещавам, че ще направя всичко възможно, за да не усетиш това. И сега, и след като се родиш, сигурно понякога ще плача от безсилие и ще се крия от теб, докато преглъщам сълзите си и се правя, че не се е случило нищо. А после ще идвам при теб и ще ти помагам да завършим онзи пъзел. Но ти обещавам, че няма да видиш това и да усетиш нищо. Защото искам да имаш майка, която изглежда силна в малките ти очички.

С цялата любов на света,

твоето семейство (МАМА)